Противно на природата си разгръщам „Книга за операта" на Любомир Сагаев и чета:„Той е един от най-изтъкнатите български съвременни композитори. В близо половинвековния си творчески път създава изключително ценни произведения в различните области на музиката. И е от онези творци, които имат рядкото щастие още с първото си голямо произведение да наложат безспорното си присъствие в българската музикална култура. С танцовата си драма „Нестинарка" той изведнъж си завоюва авторитет на голям и самобитен композитор. Творбата е играна в продължение на години у нас и в чужбина и е начало на богатия му и плодоносен път". Явно това е композитор с ярко специфичен личен стил, чиито произведения оставят следа в българската музика. За него ще прочетеш и, че с „творчеството си формира характерни за българската музика стилистични насоки, свързани с фолклора и авторската му интерпретация."
Марин Големинов
Роден e на 8 септември 1908г.в гр.Кюстендил. Баща му, Петър Големинов, е юрист. Когато семейството му се премества в Горна Джумая ( Благоевград), той е седемгодишен. Уроци по теория на музиката взема при проф. Н. Атанасов. А през 1927 г постъпва в Държавната музикална академия в София. Учи цигулка при Т. Торчанов и камерна музика при А. Стоянов.
Теоретични музикални дисциплини - при проф.Добри Христов, Н.Атанасов и др. Завърша Държавната музикална академия „Проф. П. Владигеров" през 1931 г. и заминава да следва композиция в Париж, в „Скола канторум". Там учи при известния френски композитор и педагог проф.Венсан д'Енди, и диригентство при Марсел Лабе. Взима уроци от именития композитор Пол Дюка в „Екол Нормал". А знаеш ли, че през 1934 г. завършва със златен медал.„Скола Канторум".?!Завръща се в Родината си и става член на Дружеството на българските композитори „Съвременна музика". После е учител по музика в Първа и Втора мъжка гимназия в София. Редовен преподавател е в Музикалната академия от 1936 г. Доцент по композиция и оркестрация от 1943 г и професор от 1947 г. Първия си авторски концерт дава още през 1930 г., а три години по-късно пише „Първи струнен квартет". и първата акапелна хорова песен „Луд гидия", по текст на Пенчо Славейков. С тази творба печели награда на Славянския хоров конкурс в Белград. През 1936 г едновременно участва като изпълнител в състава на квартет „Аврамов" и дирижира концертите на Камерния оркестър при Радио София. Написва сюитите „Балкан", „Гайдар", „Сюита от 5 македонски народни песни" и „Втори струнен квартет". От 1943 г в продължение на четири десетилетия е професор по инструментознание, оркестрация, дирижиране и композиция в Държавната Музикална Академия. Две години е неин ректор (1954¬ г-56 г). И е директор на Софийската опера (1965¬ г- 67 г).
Марин Големинов създава много забелижителни творби. Може би като пораснеш, и ти като мен, ще чуеш оперите: „Ивайло" „Зографът Захарий", „Тракийски идоли" , „Златната птица" (музикална приказка),. Или пък танцовите драми: „Нестинарка" и „Дъщерята на Калояна". Голяма част от произведенията му са част от постояниня репертоар на българските изпълнители.
Носител е на наградата „Готфрид фон Хердер" на Виенския университет и член на БАН, академик. Представя България в „Трибуна на композитора" при ЮНЕСКО. Притежава и множество държавни и международни отличия : орден „Георги Димитров", Димитровска награда, Международна награда на Виенския университет на името на Готфрид фон Хердер. Герой е на социалистическия труд, народен артист., почетен гражданин на Кюстендил, на Стара Загора и София. Лауреат на Хердерова премия. Кавалер на Ордена за изкуство и култура (Ordre des Arts et des Lettres). Доктор Хонорис Кауза на Националаната Музикална Академия в София и на Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив.
От 19 февруари 2000 г. академик Марин Големинов напътства учениците си от небето. И вероятно пише ли, пише, прекрасната си музика.