Скретиска. Това име носят през 4-6 век сл.Хр. една крайпътна станция, а също и важна резиденция, наричана „късно-римска", в която е отсядал не кой да е, а самият император Константин Велики, обявен векове по-късно за светец. До колко е вярна тази хипотеза, само можем да гадаем. Но важното е, че я има като културно-историческо наследство. Тази резиденция се намира съвсем близо до София, по-точно – в пределите на град Костинброд. И тя, както и станцията, са се намирали покрай важен път, свързващ Ниш с Константинопол, по който са се придвижвали местни жители, най-вероятно – траки, римски заселници и войски, а по-късно славяните и българите...

Костинброд e на 15 км северно от София, в котловината, носеща името на столицата. Всеки турист знае, че за да стигне до там, трябва да тръгне по Ломския път, водещ и към Стара планина. Но ако искате да попаднете в пределите на Скретиска, тя е на 1.5 км от сградата на общинската администрация, в края на Костинброд, посоката е международният път София-Кулата. Е, ще трябва и да попитате някого. Археологически разкопки в резиденция Скретиска са правени за първи път през 1973г. Учените смятат, че има богата архитектура и уникални подови мозайки с декоративно-растителни орнаменти. Лошото е, че станцията е била опожарена при някакви нашествия, а по-късно е превърната във византийска крепост.
Костинброд е център на община, в която влизат 14 селища. Най-голямото от тях е с.Петърч, което има 2000 жители, следват го Драговищица и Гуляновци с по 1000. След Костинброд Ломският път ще ви отведе към Бучин проход. Той се намира в пределите на една малка, но много красива планина, наричана Понор. Най-високият й връх е Сърбеница (1479 м), но най-напред ще попаднете в Мала планина, в чиито възвишения е приютена хижа „Люляк". Тя е в близост до малкото селище Белидие хан. Преводът от турски означава „общински хан", и понеже това е пътят към Петроханския проход, ясно е, че историята на това място възниква покрай функциите на някогашното ханче. Но важното в случая е, че освен към Бучин Проход и Петрохан, има вариант за разходка в пределите на планината. Защото от х. „Люляк", която на 1.3 км разстояние, по поречието на р.Крива има маршрут, който е минава през землището на с.Градец, през 30-ната пещери наоколо, до селата Дръмша и Дреново. Един вълнуващ преход в красивата природа, започваща на 20 км от София.Впрочем, Крива река събира водите на Дръмша, Чибаовци, Царичина, Драговищица и още други малки села и махали, пръснати из карстовото царство на Понор планина. Влива се в Искър, а рекичката на с.Дръмша, даваща своя воден дял в този общ сбор, се казва Барата...
Табелка вдясно на пътя София-Лом, в края на Бучин проход, посочва, че до с.Дръмша са 5 км. Селището отстои на 41 км от столицата и е кметство, обхващащо още две села – Понор и Дреново. Около 160 общо са жителите на трите селища, опитващи се да се прехранват с традиционното земеделие.
Гъсти гори са забулвали някога малките селца в околността. Но когато турците нахлуват в тези предели, жителите на едно от тях потърсват сигурност още по-навътре, в леса. Изсичат част от вековната гора и преместват домовете си по-далеч от основния път, наричан „друм". И от друм, дръм, селото постепенно бива назовавано Дръмша. Това е легендата за името, но истината е, че природата наоколо е прекрасна. Там, в северното изложение на Понор планина.
Пътят към Дреново е 3.5 км. В края му се издига малката нова църква. Ще попаднете и на една огромна поляна – великолепно място за излет, за пикник, за разходка, за почивка, за съзерцание, за наслада на душата.... Каквото и дума да използвате, все ще е вярна. Наоколо, в този карстов район, крият тайните си и много пещери. А един от вариантите за разнообразяване на посоката и за срещи с друга част от природата, е да се върнете в Дръмша. И оттам да тръгнете към отстоящото на 5 км с.Чибаовци. Следват с.Свидня и град Своге – по трасето от републиканската пътна мрежа. Останалото зависи от вас, вече във вариантите за туризъм, предлагани и от реките Искър и Искрецка.
Румен Стоичков