Един от най-обичаните български празници е на 17-и септември - Вяра, Надежда и Любов, и майка им София. Ето какво е написала за тях Лилия Старева в книгата си „Български светци и празници”.”Отдавна, в края на I-и началото на II-и век, в Рим живеела благочестива християнка на име София. Името й означавало мъдрост, с мъдрост, милосърдие и доброта бил изпълнен и животът й...Имала 3 дъщери, които нарекла с имената на трите най-големи християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов.

Отгледала ги сама, тъй като рано останала вдовица. Съхранила в душите им чистота и непорочност, вяра и обич, възпитала ги на такива, каквито самите им имена нашепвали, че трябва да бъдат.”Живяли са по времето на жестокия римски император Адриан, който се опитал да промени вярата им – чрез щедри дарения, изкушения, обещания. И когато не успял, подложил трите девойки /на 12, 10 и 9г./ на мъчения и натиск. Три дни продължили изтезанията, които накрая приключили с тяхната смърт. Погребала ги майка им, а три дни по-късно се преселила при тях, в отвъдното...Затова са почитани като свети мъченици, опазили своята християнска вяра. Именият си ден празнуват Вяра, Вера, Верка, Веромира, Надежда, Надя, Наделина, Надка, Нада, Любов, Люба, Любена, Любомира, Любослава, Любо, Любимка, Любка, Любчо, Любен, Любомир, Любослав, София, Соня, Софка, Софи, Софиянка и т.н.