Сълзите по време на погребение са събирани в "лакримарии"... Това са съдчета, поставяни вътре, в гробницата, заедно с други дарове на опечалените близки.За да засвидетелстват обичта и уважението им към този, когото са изпращали във вечния му път. Независимо дали се е ползвал от покровителството на Асклепий, Хигия и Телесфор....Съдчетата са наредени в Археологическия музей в гр.Хисаря.
Намерени са в случайно откритата през 1957г. римска гробница. Тя е била с големи размери и е единствената в региона, в която са открити съхранена украса, грижливо наредена мозайка и стенописи. Изводът е, че гробницата е строена за богато семейство.Телата им са били поставени в двете гробни легла, намиращи се от двете страни на входа. Знатните римляни са почитали така нар.Здравеносни божества - Асклепий – върховен бог на здравето. Хигия – на хигиената. И Телесфор – на оздравителния процес. Които сигурно имат заслугата това знатно римско семейство да потърси лечението си именно тук - в града, в който до днес има 22 лечебни минерални извора. И който още през 46г.след Хр.съществува като римски, след победата на империята над тракийското племе "беси"...
Бесите са живяли на тази земя близо хилядолетие преди разгрома си. Сигурно някои от тях са били свидетели и на погрома на селището от готите - през 251г. Но 40-на години по-късно е дошло и времето на император Диоклециан... Основал е тук град. И го е нарекъл та себе си – Диоклецианопол. Бил е третият по големина и значимост в римската провинция Тракия. А за да бъде добре отбраняван, е заповядал около него да бъде построена изключително здрава и голяма крепостна стена. Разходете се из града и ще я видите - тя има формата на правоъгълник, висока е 12 м., има дължина 2315м, а ширината й на места достига до 3 метра! Впечатляващите горди останки се извисяват и до днес там, на мястото, на което са построени.Съществуват писмени сведения, че Диоклециан е отсядал 2 пъти в пределите на това лечебно място. Изградил си е и резиденция, в непосредствена близост до минералните бани, до амфитеатър, до извор. Бранила го е кохорта от 600 войни. Която, разбира се, е охранявала и идващите в това райско кътче знатни римляни. Сигурно за тях толкова грижливо са построени така нар."римски бани". Археолозите ни са открили няколко, а в тях удивяват уникалните отоплителни системи, наричани "хипокауст"...Така че, още в края на 3-и и началото 4-и век тук са идвали, привлечени от красотата, спокойствието и природните дадености, римски туристи, някои от които са предпочели да останат завинаги. Свидетелствата са наоколо - 5 некропола, гробници, различни белези от присъствието им, които можете да видите в Археологическия музей. Там има и предмети, предхождащи траките - каменни брадви, костени шила, кремъчни ножове, каменни бойни топки, глинени съдове. От мраморни оброчни плочи строго гледат Зевс и Хера, Трите нимфи, Тракийският конник...За последния има надпис, че е "Божество на широките народни маси, израз на вярването, че божеството може да предпази човек от опасности и бедствия"...
Идването на римляните почти напълно унищожава езичеството. Заменило го е през 5-6-и век така нар. "ранно християнство", наложило строителството на десет църкви. Разраснало се е и селището извън крепостните си стени на селището, появили са се и нови квартали. Като за всеки един от тях е градена отделна църква. А цялата тази величавост и развитие са направили Диоклецианопол да има и седалище на епископ. Религиозен център, в който са построени и няколко базилики. В тях , разбира се, е почитан Ийсус Христос. Богът на тогавашните завоеватели...И той не е успял да осуети прииждането и победата на почитащите през 6-7-и век Перун и Тангра – славяни и българи. Селището, носещо име на римски император, е превзето, разрушено и възникнало наново – вече под името "Топлица". Звучи съвсем по славянски, пази се в народните предания, а причината да е такова са оцелелите във времето топли минерални извори. Покрай които и в края на 14-и век са се извисявали римските крепостни стени. Впечатлили са и новия нашественик - турците, които са го нарекли "Хисар". На арабски – "крепост".Въпреки превратностите на времето Хисар винаги е опазвал минералните си извори, а през миналия век се е превърнал и в символ на курортното дело и балнеолечението у нас. През 1964 е обявен за град, а от 1976г. – Национален археологически резерват.
Днес градът на Диоклециан е център на община, която включва още 11 селища и в които живеят около 15 хиляди жители. Едно от селата пък в последните години стана изключително популярно – Старосел – заради открития там преди 12г. от археолога Георги Китов тракийски култов център. Смята се, че е най-големият запазен тракийски царски комплекс в Югоизточна Европа, съществуващ още преди 25 века! Посетете го, заслужава си....
