В началото на 17-и век в Искърското дефиле е съществувал манастирът „Успение Богородично". Бил е в пределите на имението на местен владетел. Разбира се, в условията на турското робство съдбата му е била да претърпи разрушаване и дълга забрава. Оцеляла е църквата, носеща името на обителта, за която се знае, че е осветена през август 1602г., когато игумен е бил отец Агапий, с помощник – протопоп Найден. Те са били и сред основните дарители за изписване на иконописта, която е наситена с много индивидуални образи и събития от живота на Христос. Строежът на църквата е бил съгласно изискванията на тогавашната власт – да бъде вкопана в земята, за да не може да дразни поробител, качен на кон. Знае се, че към края на 18-и и началото на 19-.и век в двора на манастирския комплекс е съществувало църковно училище, в което е преподавал отец Урош. Имал е заслуга за изографисването на храма, заедно представители на Зографската или Самоковска школи. Още при създаването си манастирът не е имал звънарница или камбанария, а сега издитащата се е изградена през 2005г. На 3-и март същата година за първи път тя е огласила със звъна си Искърското дефиле.

Впрочем, местоположението на светата обител днес е точно в пределите на Държавната психиатрична болница в Карлуково, на брега на р.Искър. Най-близките други села са Кунино и Реселец. А в околностите са оцелели векове наред 7 скални манастира. Трите най-близо разположени носят имената „Св.Марина", „Св.Безсребреници Козма и Дамян" и „Св.Григорий". Разположени са на труднодостъпни места, в пещери и на недоспътни скали, за да могат служителите им да извършват необезпокоявани от турците своите богослужения. И хем да се спасят, хем да опазят вяра, език и народностна принедлежност.
Храмът „Успение Богородично" от 2004г е действащ. И от няколко години е отворен за посещения, със свой отделен вход, различен от този за болницата, а освен това е признат и за национален паметник на културата. Той е на границата между Врачанска и Плевенска епархии, но по-голямата част от стенописите му, за съжаление, не са издържали проверката на времето. Има и оцелели, смятани за уникални и безценни, единствени на Балканския полуостров.