Има кичест цвят. Ухае на сладко и на пролет. Грее във венците около лика на Светите братя Кирил и Методий. Подаряваме го на любимата учителка в края на учебната година. В книгата си „Езикът на цветят“ дамите Ерика и Даня Лазарови го описват като съперник за розата. Няма ка да не разпознаете БОЖУРА.Предание раказава, че той е душата на девойка, починала от неосъществена любов. Поетите на Изтока го възпяват като цвете на дълголетието. А в Япония и Китай го наричат „Цар на цветята“, защото има мъжко име сред изобилието прекрасни цветя с женски имена. Използват го и в приказките. Когато искат да покажат добродетелите на мъжки характер отъждествяват с гордия и красив божур.

   Божурът(Paeonia) е род двусемеделно растение. Повечето видове са многогодишни тревисти растения с височина 0,5-1,5 m, но някои са дървесни и представляват храсти с височина до 2-3 m. Божурът е култивиран преди повече от 4000 години.

В България се срещат три вида: Paeonia mascula (розов божур), Paeonia peregrina (червен божур) и Paeonia tenuifolia (теснолистен божур). Разпространени са из гори, храсталаци и по-сухи каменливи места. Корените и семената се използват за отвари, а венечните листа  - за запарка.

Най-известни са тревистите божури. Те са типични за Мала Азия и Европа. Ценени са заради красивите си цветове, често оцветените им листа и интересните декоративни шушулки, пълни със семена.Цветовете са обикновено полупрозрачни и са подредени в един или два реда. Най-популярните у нас видове божури са кичести.Божурите достигат височина 50–100 cm. Дървовидните – и по два метра. Последните години все по-масово се внасят и предлагат за продажба дървовидни божури. Сортовете са хиляди. Обичат предимно изток-север, без силно слънцеогряване.Цъфтят от късна пролет до началото на лятото. Дървовидните цъфтят по-късно.Цветовете на дървовидните са големи, често двойно или изцяло, с всички възможни цветове – бяло, крем, жълто, оранжево, различни нюанси на розово, лилаво и червено, дори виолетово.Божурите се засаждат дълбоко в плодородна, богата на хумус почва, която не трябва да изсъхва прекалено бързо през лятото. Обичат обогатените почви, с добавки на добре изгнила тор или градинска пръст. Полезно е такава тор да се добавя и около самото растение в началото на всеки нов сезон. Така корените му получават допълнително влага.Между растенията трябва да има разстояние поне 60–90 cm.

Когато растенията пораснат и цветовете наедреят, се използват подпори.Божурите обичатполусянка, но цъфтят много по-добре на слънце.Многогодишни растения са, разсаждат се през есента или рано напролет. Всяка част от корена, която има пъпка, порастваи ражданово растение от същия вид, докато при размножаването чрез семена не могат да се възпроизведат абсолютно същите растения.Практиката показва, че след преместване на ново място, божурите могат да не цъфтятняколко години.

Храстовидни(около 30 вида)

Дървовидни(около 8 вида)