По средата на пътя между Сливен и Котел, точно на 25 км от двата града, се намира село Ичера. Река Малка Луда Камчия минава през него, а падината, оградена от гори. в която е възникнало някога селището е, разбира се, в пределите на Стара планина. Някога жителите са наброявали 3000. Днес са не повече от 170...

Според преданията – името означава „свечеряване, стъмняване". Според друга версия идва от „сикера". Смята се, че когато прабългарите са завладели тази територия и са основали държавата ни, селото е попаднало в гранична зона. И по време на преговорите с Византия се е наложило да бъде споменато името, за да бъде узаконена принадлежността на селището. И по езиковите особености на тогавашните ни предци, то е звучало като „ичера", идващо от „сикера"...

По времето на турското робство селището е съществувало насред голяма гора, наричана „Дивеците". Местоположението му е променяно още няколко пъти – в местностите „Матей" и „Манастира". Четвъртото е днешното – насред Джендем дере. Това е прозвището на пътя, водещ от Сливен към Ичера, по който турската власт е пренасяла някога хазната си. Наоколо са високи скали, пълно е с изворчета и „минувки" – местата над реката, през които са минавали някогашните жители на селото. Знае се, че Хаджи Димитър е преминавал и отсядал тук, пийвал е водичка от едно кладенче, наричано днес „Хаджидимитровото кладенче". Един от турските аги пък а направил чешма, носеща името на дъщеря му – „Смининка", побългарено от Юсмие. Тя е част от атракциите на ичеряни, които се гордеят и с още една чешма – „Коловца", чиято живителна течност извира от скалата „Отподище"...

В центъра на Ичера се издига Културният дом/1970г./, наследник на читалище „Зора 1872". Помещавало се е най-напред в една от стаите на църквата. Тя пък е градена през 1825-1832г. и носи името „Св.Димитър Солунски". Строена е с доброволния труд на някогашните жители, не е вкопана, а приземна, двуетажна, със стенописи и икони.

В пределите на читалището е подредена Етнографска сбирка, показваща красиви автентични носии, тъкани престилки, черги, медна посуда, над 200 годишни ютии, стари станове, чепкала, дървени корита, лопати, лъжици. Навън повечето от улиците са калдъръмени. А разходките сред красотата на природата можете да направите по някоя от изградените екопътеки. Те водят до местностите „Момина сълза", „Скътя",, и „Хаджидимитровото кладенче"...