Обикновено в неделя учениците се радват на повече свободно време,поспиват си по-дълго или тръгват на туризъм.Но за десетки българчета в далечна Австралия ,в живописния град на брега на Тихия океан Сидни неделната утрин е време за българското училище.След като дълго са пътували от различни краища на града Лили, Никол, Джулия, Виктория, Емили,Ники,Криси и Алик влизат забързани и шумни в сградата,дадена от общината ,за да учат своя роден език.В тази част на света току-що завършва есента и започва зимата.Ваканцията е завършила и те има да си кажат толкова много неща.Българските думи се преплитат с английски , а директорката на училището Диана Богева им е обещала през този срок да се заподзнаят с различните професии.

Разказвам им какво представлява професията на журналиста, говоря им за първите български периодични издания – списание „Любословие" на Константин Фотинов и вестник „Български орел" на д-р Иван Богоров.Някои от тях пишат лесно и бързо, но други търсят българската буква „ф" ,за да напишат Фотинов.Трети пишат „България" с „а". Но всеки от тях желае да разгърне списание „Аз съм българче" , броеве от което съм донесла специално за тях през 17000 км по въздуха. А всички избират единодушно песента на Емил Димитров за България , за да отпразнуват с нея Кирило-Методиевия празник.

Повечето от децата са родени на зеления континет и идват в родината за кратко през няколко години.Но българската реч звучи в домовете им .А българското неделно училище ги учи да имат в сърцата си винаги едно свято място за земята на техните деди и бащи.

Сидни, май 2012 г. Минка Златева.