Името й е сладък пипер. И е многогодишно зеленчукова растение от семейство Картофови. Ботаниците я наричат Capsicum annuum (на лат. език capsa означава кутия). Нейни роднини са многообразните видове лютиви дребосъчета.
У нас са разпространени най-вече зелената и червената.По света се отглеждат бели, жълти, оранжеви и дори виолетови представители на вида. А сортовете са безброй. Различават се по вкус, цвят, форма и големина.На практика червената и зелената чушка са плод на едно и също растение, но в различен стадий на зрялост. Червените зреят на стеблото до края на лятото.
Те са много по-ароматни и сладки. Но и зелените, с лекия си дъх, и свеж, суров вкус, имат своето очарование. Ценим ги като неизменна част в първите летни салати, защото допринасят много за колорита и вкуса им. Жълтите и оранжевите им сестри са сходни по сладост и сочност. Отглеждат се главно в топлите средиземноморски държави. Испания, Кипър, Франция и Италия са и най-големите износители на чушки в Европа. Трябва да знаеш, че и зеленчукопроизводителите у нас не им остъпват. Благодарение на това днес в Родината ни могат да се купят всички люти и сладки сортове от прекрасния зеленчук, обагрени по всевъзможен начин. Питаш се кога те са пристигнали по нашите земи? И откъде са се появили? Ще ти кажа. Произхождат от Южна Америка и Западна Индия. Испански изследователи откриват растението в началото на XVІ.и век. Твърди се, че Христофор Колумб донася първите семенца в Европа като дар за испанската кралица. Първоначално се използват само зелените чушки. По-късно на градинарите стават известни и червените, а после оранжевите и жълтите. Зеленчукът е особено богат на витамините А, В1, В2, В6, С и Е. Количеството на витамин С е с пъти по-голямо спрямо това в магданоза и цитрусовите плодове. Червените и оранжевите представители на вида са по-богати на витамин С и съдържат 30 пъти повече каротин от зелените такива. В тях се съдържат биофлаваноиди. Това са химични съединения – антиоксиданти. Те осигуряват отлична защита на организма срещу сърдечно-съдови заболявания. Ако похапваш всеки ден само по 100 гр чушки, ще снабдяваш организма си с около: 10 мг калций, 13.2 гр магнезий, 24 мг фосфор, желязо, калий, ниацин, триптофан и захари, особено в лютите сортове. И цинк, който е в количество два пъти по-голямо от това в краставиците, доматите, марулята и тиквата, и 4 пъти по-голямо спрямо това в динята. Сигурно знаеш, че цинкът е микроелемент, който играе ключова роля в процесите на растеж и развитие при малките деца. И е важен за имунната ни система. Лютите чушки пък са богати на капсаицин. Вещество, което подпомага бързото изгаряне на калориите, с изразено антиоксидантно действие и благоприятно влияние върху процесите на кръвоснабдяване на кожата. Ако си се запалил по идеята винаги да имаш чушка в салатата, сигурно се питаш можеш ли да съхраняваш пиперките и как става това? Спазват се няколко прости правила: Винаги избирай здрави, жилави и лъскави зеленчуци с гладка кожа. Tрябва да ти се струват тежки за своята големина. Не купувай такива с петна и повредени участъци и ги съхранявай в хладилник - в полиетиленова торбичка или в отделението за плодове и зеленчуци. Но не по-дълго от пет дни. Чушките могат да се замразяват или да се изсушат. От сушените се приготвя и небезизвестната подправка – червен пипер. Традиционният за нашата трапеза зеленчук е лесен за употреба. Преди да се сготви или нареже в салата, трябва да се измие добре и да се почисти от дръжката и семките. После се реже на кубчета, на ленти или на кръгчета, както е необходимо, за да подхожда на ястието. Любими за всички са пълнените чушки. Вкусни са и в двата си оригинални варианта – със кайма и постни. Сервират се с различни сосове, приготвени от олио, червен пипер, яйце и кисело мялко, млечен, чеснов или сос Бешамел. Ако родителите ти са любители на традицията, няма начин да не си похапвал на Бъдни вечер прословутите сухи чушки, пълнени с боб. А какво да кажем за великолепните салати с печена чушка?! Или за бюрека, приготвен с нея?! Само една дума – фантазия!
И ако досега не си се осмелил да вкусиш прекрасната зелена чушка, сурова, пълнена със сирене, зарежи всичко и тичай в кухнята. Виж в хладилника. Там сигурно има всичко необходимо за приготвянето на знаменития детски „деликатес". Чувал си песничката „Чушки и домати, който не яде, той голям не ще да порасте..." Можеш ли я продължиш нататък?!
Изпрати ни най-добрата рецепта на баба си за туршия с чушки. Пък, знаеш ли, може да има и награда?! А за любознателните ще кажа, че в туршиите се слагат капия, сиврия, чорбаджийски, селски и люти чушки - с продълговата или топчеста форма. Последните наричаме камби. Те са най-разпространения в Русия вид. Не се знае защо, но хората там ги наричат с името – болгарский перец (български пипер). Много са приказките и народните песни, в които нашата приятелка е герой. Спомняш ли си текста на песента:
„..Цонке ле чушка червена, три пъти в манджа туряна
три пъти в манджа туряна, два пъти на буклук фърляна
Чушката люта пак люта и ти си Цонке ле кат нея ..."?