Скъпи читатели, поздравяваме Ви с празника на славянската писменост, с деня на българската просвета и култура – 24 май!
„Върви, народе възродени!" – Историята на една песен ...
С този мощен призив тръгват преди 113 години учениците от Петокласното мъжко училище в Ловеч. Няколко дни преди това, в час, за 15 минути, композиторът Панайот Пипков създава музика към чудесното стихотворение на Стоян Михайловски, посветено на братята Кирил и Методий.
Самият Панайот Пипков разказва за мига на вдъхновението. Възложено му е да напише нова песен за учениците, но няма подходящ текст и затова непрекъснато отлага.
И ето, че в един час по пеене, в седми клас, вижда свой ученик да чете много съсредоточено някакво стихотворение на Стоян Михайловски. Зачита се и той във „Върви, народе възродени". Още непреполовил куплетите, в главата му вече звучи вдъхновена от тях музика. Грабва тебешира и започва да пише нотите на черната дъска. Учениците му носят още тебешир от учителската стая, и така за по-малко от 15 минути се ражда вдъхновената мелодия на химна на братята Кирил и Методий. Целият клас я запява заедно с учителя си Пипков и никой не спира да пее. При удара на училищният звънец на врата на стаята се струпват всички учители, директорът, другите ученици и със затаен дъх слушат, а някои започват да припяват. Учениците излизат от училището, пеейки песента, и с вдъхновението си я предават на всички останали.Оттогава тази мелодия се превръща в химн, прославящ празника на славянската писменост и култура. Никоя друга българска песен не притежава в самото си начало такъв голям възходящ скок на мелодията – това дава силен заряд и енергия, а и лесно се запомня от всички.
Прочети, ако си любопитен....
Стихотворението на Стоян Михайловски се състои от 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. То е написано по-рано - на 15 май 1892 г. в Русе, където авторът е учител – и е публикувано в списание „Мисъл".
Стоян Михайловски е виден български писател и публицист, драматург, общественик, поет, философ и сатирик, майстор на баснята и епиграмата. Живее през втората половина на 19 и началото на 20 век. Член е на Българската академия на науките и народен представител. По време на Балканската и Първата световна война пише патриотични стихове, възхваляващи силата на българското оръжие и дух, сравними по сила на въздействието си с одите на Вазов и Кирил Христов.
Ако искаш да научиш...
Всъщност една от първите песни за делото на Кирил и Методий принадлежи на възрожденския просветител и преводач Йоаким Груев. Негово е през 1856 г.предложението - денят на св. св. Кирил и Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици. По-късно Добри Войников също пише „Песен на Кирил и Методий". На делото на двамата братя посвещават стихове още Любен Каравелов, Иван Вазов, Кирил Христов и други български поети. Музиката на Панайот Пипков и стиховете на Стоян Михайловски обаче със своето вдъхновение по най-ярък начин изразяват гордостта и преклонението ни пред делото на Кирил и Методий. И продължават да звучат и до днес, като своеобразен химн на българската писменост и култура. И оттам – и на славянската. Досещате се, че приносът ни в тази посока е огромен, нали?!
Румен Стоичков
