Юли е известен още като „Илийски месец” или просто „Горещляци”. Тези имена идват от най-големите празници в календара и са свързани с естественото представяне на топлото време.В средата на месеца се падат Горещляците. Това са дните от 15 до 17 юли, наричани и Блъсъци.

Трите най-топли в годината дни са посветени от древни времена на преклонението пред огъня – неговата благодатна мощ, която предпазва и сгрява. Вярвяло се е, че огънят слиза от небето и, когато хората не му се покланят, се превръща в изпепеляваща стихия. Точно за това през тези дни се спазва забрана за работа на полето и из къщи. Някога на първия Горещляк, който съвпада с почитаните от църквата Св. Кирик и майка му Юлита, хората изгасявали огъня в огнищата си. На Втория Горещляк – 16 юли, не палели огън и почиствали огнището, а на Третия Горещляк се

събирали и извъшвали обреда за подновяване на огъня в дома, наречен Жив огън. Този най-тачен от трите дни съвпада с църковния празник на Св. Марина, галено наричана Огнена. Празнуват - носещите името Марина

Народа ни тачи трима светци, свързани с преклонението пред небесните стихии – Св. Марина-Огнена, наричана още Владетелка на огъня, Св. Панталей – повелителя на наводненията и Св. Илия, наричан още Гърмоломник, който е владетел на светкавиците и гръмотевиците. Негов празник е 20 юли, когато църквата почита паметта на Св. Пророк Илия. Според старите легенди, когато трябвало светът да се подели между светците за да се поддържа реда, на Св.Илия били отредени:

Летни гъмотевици, още летните трескавици.

Да си лети по синьото небо,

Да си събира мъгли и облаци,

Да дава роса и дъждове...

Досещате се, че на този ден честват всички, носещи имената Илия, Илияна, Илко, Илка, Илиян...

На 27юли православната ни църква почита паметта на Светите Седмочисленици. Тогава е Успение на Св.Климент Охридски. Досещате се, че става дума за учениците на Кирил и Методий, нали?! Можете ли да изредите имената им?

Първите 12 дни на месец август се наричат Макавеи. Поверията около тези дни са свързани с предсказването на времето. Всеки един от тях е посветен на месеците през годината, като се започва от септември. Хората са си отбелязвали какво е времето и после следяли дали прогнозата се подтвърждавала през годината.

По средата на Макавеит, на 6-и август, се пада църковният празник Преображени Господнее. От този ден започвало брането на лозята, като първите гроздове се благославяли в църквите и се посвещавали на Бога. На някои места се е вярвало, че през ноща срещу Преображение Господ отваря небесната порта и който успее да го види и му се помоли – получава всичко, което си е пожелал.

15 август е един от 12-те основни църковни празници. Тогава е Успение на Пресвета Богородица. Наричат го и Голяма Богородица. На този ден народа се прекланя пред майката и пазителката на дома. Отбелязва се като храмов празник в много църкви и манастири. Честват именния си ден всички, които носят имената – Мария, Мариана, Маша, Деспина, Марио, Миро, Панайот...

(Енциклопедия на българските обреди и обичаи или речник ...)

Жив огън – Според народната вяра, огънят в домашното огнище никога не трябва да угасва. Но огънят, както и хората, има нужда от почивка и за това в най-топлия ден от годината трябва да се изгаси и да се замести с нов – жив огън. За получаването на жив огън са необходими два съхнали три години липови кола и едно вретено от лесково дърво. Коловете се забиват много здраво във земята, на известно разстояние един от друг. В специално направени дупки в тях се поставя сух прахан и се нанизват двата края на вретеното, но така, че то да може да се върти. Две момчета от селището (близнаци или братя) връзват ремък по средата на вретеното, застават един срещу друг и започват да въртят вретеното, като дърпат ремъка. От бързото въртене дървото се нагрява, започва да пуши и запалва сухия прахан. От този неръкотворен огън всички си запалват по една съчка и с нея подновяват огъня в почистеното предния ден домашно огнище. Този обичай, макар отдавна вече само спомен, показва една от най-важните народни мъдрости. Не само че едно дърво огън не прави, но и че сам човек не може да оцелее, за това трябва по-често да си подаваме ръка и да работим заедно.

Р. Гелева-Цветкова