„Ой, Лазаре, Лазаре,
що побърза та дойде,
ризата ми на кросно,
сукманя ми на руно.....”
из българска народна песен
Благовещение. Лазаровден. Цветница-Връбница. Страстната седмица. Възкресение Христово. Светлата седмица.Томина неделя....
Лазаровден е с подвижна дата. Пада се винаги в последната събота, преди Страстната седмица. Според християнското предание
Лазар умира, бил е вече погребан и оплакан от близките си. Но идва Христос в Йерусалим, научава този тъжен факт и произнася три пъти думите „Лазаре, излез”. Лазар е съживен, а от този миг всички вече са били убедени в невероятните способности на Христос, в божествените Му умения. Впрочем, запомнете, че винаги когато става дума за Него, нашият Господ, пишем главни букви!
Прадедите ни почитат този ден, като празник на горите, нивите, пасбищата. И са създали интересни обичаи, най-популярен от които е лазаруването. На този ден момичетата до 14годишна възраст ходят по къщите пременени в народни носии.
Носят кошнички, украсени с цветя. Главите им са забрадени с копринени кърпи или украсени с венци свити от живи пролетни цветя. Градински или диви набрани в гората. Докато обикалят с песни из селото стопанките на къщите ги посрещата с пуканки и орехи. Дават на всяко момиче по едно бяло кокоше яйце и дребни пари. В знак на благодарност, че с песента си са донесли късмет и здраве в къщата. Лазарките, са вече порасналите момичета, на които от този миг им е позволявано да се момеят, да се запознават с ергените, да се влюбват, да се омъжват…Празнуват носещите имената Лазар, Лазо, Лалко, Лазарин, Лазаринка, Лазарина, Лала, Лалка…
Веднага след Лазаровден празнуваме Връбница-Цветница. На този ден най-тържествено в Йерусалим е посрещнат Исус Христос, който влиза в града на осле(магаренце). И понеже повечето от хората вече били чули за възкресяването на Лазар, както и за другите чудеса, извършвани от Него, застлали пътя му с цветя. С лаврови, палмови, маслинови и върбови клонки. Заради тези цветя и върбови клонки, с които бил осеян пътят Му, наричаме празника Връбница-Цветница. Народът ни обича този ден, защото голяма част от нас носят имена на красиви цветя и дървета – Калина, Розалина, Роза, Божура, Върбан, Маргарита, Билян, Венко и Венка, Венцислава, Дафин/а/, Детелин/а/, Гроздан/а/, Виолета, Вероника, Жасмина, Явор, Ясен, Китка, Камелия, Ива, Здравко/а/, Лилия, Невена, Пламен, Росен и Росица, Ружа, Теменужка и т.н….
