Никола Иванов Фичев. Това е точното му име. Познат е в нашата история като Уста Колю Фичето. А също и като – майстор Колю Фичето. Не имената са важни обаче, а нещата, които е сътворил. Защото той е най-талантливият строител от средата на 19-и век, макар че е самоук!   Роден е през 1800г. в Дряново и още 10 годишен става зидарски чирак. Учи се предимно от майстор Иван Давдата, с когото завършва(1836т.) църквата „Св.Никола”. Знае се, че тогава дюлгерският еснаф го признава заради работата му за майстор.

По-сетне той постепенно се усъвършенства в граденето на църкви, мостове и скулптурни украси, внасяйки свой собствен стил и изкусно въображение. Негово дело са църквите „Св.Никола” (1852) в Дряново, „Рождество Богородично”(1844г.) и „Св.св.Константин и Елена”(1873) в Търново, „Св.Димитър” в Лясковец, куполи и камбанарии в Плаковския и Преображенския манастири, осемструйна чешма в Соколския манастир. За шедьовър се смята свищовската църква „Св.Троица”(1867г.) – с високи куполи, от които в храма струи светлина. Негово дело е покритият мост над р.Осъм в Ловеч, Конака в Търново, джамии в Казанлък и Търново.    Дунавският валия Мидхад паша го предпочита пред дипломиран поляк – за да изгради важния мост над р.Янтра при гр.Бяла, който да свързва Русе с Търново. Той е изключително красив и устойчив, за което Колю Фичето е награден с ордена Меджидие. Мостът е широк 9 метра и дълъг 276 метра, а устоите му са със стилизирани релефни фигури. Когато вижда този мост Феликс Каниц възкликва: „Какво би могло да стане с такъв високо надарен народ, ако можеше едно от нашите многобройни технически училища да се премести на Балканите!”.   В центъра на родния му град Дряново се издига скулптурната фигура на Колю Фичето – знак за признателност и почит към сътворенето от самоукият ни, но изключително талантлив майстор. С когото ние, като българи, можем да се гордеем!