Доста училища в нашата страна носят името на Петър Парчевич.

Той е подготвян за учител, но става Марцианополски архиепископ, барон, дипломат!…Роден е в Чипровци(1612г), селище, смятано тогава за център на католицизма у нас. Знайте, че в това няма нищо лошо, католицизма и православието са двете основни клонки на християнството по света. След като завършва образование в родното си селище, учи последователно в Илирийския колеж в Лорето(Италия), а след това и в Рим. Получава титлата „д-р по богословие и каноническо право”. Едва ли има друг българин в първата половина на 17-и век, който да е толкова високо образован. И не само това.

По настояване на Петър Богдан, който е Софийския католически епископ, Петър Парчевич е назначен(1644г.) за секретар на Марцианополския архиепископ, а десет години по-късно сам той заема този висок пост т.е. той е начело на църковно-административна единица, обхващаща северните български земи, със седалище в Бъкау, Молдова. Смята се, че тази отдалеченост от турската власт му дава и великолепната възможност да работи за най-важната кауза – освобождението на България. На практика, той се превръща в дипломат №1 на поробената ни родина. Изпращан е с дипломатически мисии при някои от тогавашните владетели на Европа. При полско-литовския крал Владислав 4-и представя (1647г.)план за обща борба срещу турския ни поробител. Обещана му епомощ от 40 хилядна войска и българската корона! За да бъде освободена България. Предложението е повторено и към следващия полски крал, Ян Казимир. Потърсена е подобна помощ, за коалиция срещу османския нашественик, и от австрийския император Фердинанд 2-и. Дипломатическата совалка на Петър Парчевич в онези години включва и посещения във Венеция, и при римския папа Климент Х, и при казашкия атаман Богдан Хмелницки. Когото се опитва да сдобри с поляците – все в името на една обща кауза, борбата срещу турския ни поробител.Петър Парчевич е назначен за императорски съветник на Фердинанд 2-и, а малко по-късно е удостоен и с благородническата титла барон!Той е един високообразован български духовник, който през целия си живот се занимава с политика. С една-едничка цел – да припомни на тогавашна Европа, от 17-и век, че има един поробен народ, който трябва да бъде освободен. И със собствените си усилия, и с помощта на заинтересованите държави от региона. Не успява, за съжаление.Умира в Рим, през 1674г. Погребан е в църквата „Сант Андреа делле Фрате”. Tози факт, сам по себе си, също означава огромно признание за делата му.