Истинското му име е Атанас(Таньо) Стоянов, но в нашата история е познат под прозвището Таньо Войвода. Кой е той ли? Роден е в Сливен през 1846г., учи в родния си град, а по-късно помага на баща си в отлеждането и търговията със свине. Смята се, че е сред основателите на революционния комитет (1871), организира и охранява посещенията на Левски в района. Печели доверие и е изпратен да работи самостоятелно в Североизточна България. Турската власт обаче го арестува и изпраща на заточение в Диарбекир. Успява да избяга и се озовава в Румъния, където се свързва с революционната ни емиграция. Той е един от апостолите на Старозагорското въстание през 1875г, което, както знаете, завършва с неуспех. Дейността му за освобождението на Родината от турско робство продължава и по време на Априлското въстание.

А когато то вече е избухнало, Никола Обретенов му предлага да влезе в страната начело на чета и да вдигне на оръжие селата около днешните Търговище и Разград. А по пътя си да увлече в революционната борба и жителите на Шуменско и Сливенско. Четата е в състав от 27 души и влиза в България (16 май, 1876г.) през Дунав, при Тутраканско – едновременно с тази на Хр.Ботев, чиято задача е да действа в Северозападната част на страната.
Следват обаче само разочарования, защото населението в Лудогорието и Делиормана е преобладаващо турско и четата не намира добър прием. Селата, където има българи, не се вдигат на въстание, а турската власт започва да преследва революционерите ни. На 25-и май е първият им бой – край с.Спахилар (днешно Ломци). Таньо войвода умело ръководи битката, от която всички се измъкват невредими и се насочват към Осман пазар(днес град Омуртаг). Там обаче отново са преследвани от многобройна турска войска и отстъпват, успешно отбранявайки се, към с.Аезлари(днес Светлен). Решителният бой е на 27-и май край с.Араплар, днес – Априлово. На височината Керчана над селото четата е разбита, а предводителят й Таньо войвода загива в ръкопашен бой. Спори се до днес къде са тленните му останки – край Априлово или в с.Конак, където местният свещеник го е опял. Но онова, което трябва да знаете, е, че това е последното героично сражение от Априлското въстание. А в знак на признателност към Таньо войвода – край с.Априлово е издигнат негов величествен паметник, край който всяка година се почита паметта му.
Румен Стоичков