Ваканцията си тече с пълна сила, а ние отново се срещаме. И от страниците на списание „Аз съм българче“ аз пак ти казвам : „ – Здравей, приятелю на клавиатурата, монитора и мишката! Добре дошъл на моя територия!“ . Веднага ще се пренесем назад във времето, за да научим още интересни факти за развитието на компютъра? В миналите ни две срещи чрез въображаемата машина на времето се озовахме в 1980г. Оттогава ти разказвам как са разработени първите 32-битови процесори – Motorola 68000, Intel 80186 и NS 16000. И понеже материята наистина е доста сложна, ти обясних смисъла на някои термини. Вече знаеш какво означават: инструкция, набор от инструкции, интерфейс, памет, чип, чипсет, контролер, прикачени устройства, шина за данни и архитектура.

   Сега се връщаме към разказа ми за най-известната компютърна фамилия. Ще отбележа, че една от основните черти на x86 архитектурата е пълната софтуерна обратна съвместимост. Това означава, че всеки нов член на фамилията може да изпълнява програмите, които са създадени за неговите предшественици. Тази съвместимост е една от предпоставките за огромния успех на x86 архитектурата. Тя започва своето съществуване с разработката на процесора Intel 8086 от Intel. През 1978 г. 8086 е развитие на техния по-ранен успешен 8-битов процесор 8080. През 1981г. тази архитектура се радва на широкоразпространение. Тогава IBM избира Intel 8088 (процесор, който е идентичен като програмен модел с 8086) за "сърцето" на своя персонален компютър IBM PC. След гигантите и други компании започват да произвеждат процесори, съвместими с 8086/8088. Повечето от тези компании рано или късно се оттеглят от тази област поради огромната конкуренция от страна на Intel. В момента единствените останали производители на това поколение са Intel, AMD и VIA (VIA е собственик на бившите IDT и Cyrix). Сигурно ще ти е любопитно да научиш, че първите процесори от семейството x86 (8086, 8088 и 80186) са 16-битови. Те имат един и същ програмен модел, който се поддържа от всички следващи поколения x86 процесори. Появява се защитеният режим (protected mode). Той евалиден за процесоритена цялата фамилия x86. При него максималната адресирана памет е 4 GB и има страниране и сегментиране на паметта. Съществува и апаратна защита на достъпа до паметта и входно-изходното пространство. Почти всички съвременни операционни системи за x86 процесори работят изключително в защитен режим и неговия наследник –Long mode, въведен с разширенията x86.64. Режимът на работа, предшестващ защитения, носи наименованието реален режим (real mode). При него максималната адресирана памет е 1 MB и липсва апаратна защита на достъпа до паметта.

   Въпреки ограниченията на реалния режим в момента на появата си това е една от най-сложните и универсални процесорни архитектури.Трябва да отбележа, че в наши дни реалният режим се използва само при стартирането на операционната система. Всеки x86 процесор веднага след включване на захранването автоматично влиза в реален режим. Това налага първите етапи от зареждането на операционната система да стават в него. Важно е да знаеш и, че популярната в миналото операционна система DOS на Microsoft работи почти изцяло в реален режим. Какво става по-нататък ще ти разкажа в следващия брой. До тогава само ще ти напомня, че лятото е най-хубавият сезон за игри и забавления на открито. Възползвай се. Защото с „мишка“ мускули и пъргавина не се правят!