Как си приятелю? Готов ли си за новото пътешествие, назад във времето? Да тръгваме тогава. От жегата или от сложните термини главата ми прегря. А твоята?! Сега ще се разведрим с една интересна история за „ст-а-а-рите" дискети. Виждал ли си такива? Хайде да се пренесем в 1982 г. Ще ги видиш и ще научиш интересни факти. Тогава фирмата Sony въвежда технологията за производството на комппактни дискове. Питаш се какво представляват те, нали? Това са преносими носители на информация(в цифров вид). Разпространените им названия са гъвкави магнитни дискове, флопидискове или дискети.

В същността си носителят е направен от пластмаса, покрита с тънък магнитен слой и поставена в защитна опаковка. Тя е с квадратна форма, а откъм вътрешността й е поставена мека материя, за да се намали триенето и статичното електричество, предизвикано от въртенето на диска. Дискетата има две страни, с магнитно покритие, върху които се записват данни. В средата на диска е направен отвор. Чрез него той се захваща към механизъм, осъществяващ въртенето му. Записът и четенето на информация стават чрез поставянето на дискетата в така нареченото флопидисково устройство. Разпространеното му наименование е ФЛОПИ. Информацията се записва върху „пътечки", които представляват концентрични окръжности. Броят на пътечките, които могат да се запишат на 1" ( 1 инч е 2,54 см), образуват радиалната плътност на записа. Те са номерирани отвън навътре, като най-външната е нулевата(при цифровизирането на информацията нулата е самостоятелно изписана и значеща цифра). Всяка пътечка се дели на сектори. Броят им зависи от начина на форматирането на дискетата. Това е процес, при който върху магнитните повърхности на носителя се формират пътечките и секторите. Осъществява се от специална компютърна програма. За твоя информация ще кажа само, че това е и начин да се премахне вече направен запис от магнитния диск. Носителите са разработвани главно в три формата: 8", 5.25" и 3.25". Питаш се, вероятно, колко информация могат да поберат? Зависи от големината на носителя. Тези с диаметър 8" имат капацитет от 80 KB до 1,2 MB. На диаметър 5,25" съответсва капацитет от 110 KB до 1,2MB. А 3,5" събират от 720 KB до 2,88 MB. Чудиш ли се дали са произвеждани у нас? И още как! Производството им в България започва в началото на 80-те години в завод „Динко Баненкин" - до с. Драгор, общ. Пазарджик. Първоначално се произвеждат само 8" дискети. От 1984 г обаче се правят и 5,25", а от 1988 г. - и 3,5". През периода 1990 г-1994 г, заводът ни се нарежда в първата десетка в света по произведени дискети. Записът и четенето на информация от тях е сериозен напредък в развитието на технологиите. И въпреки чувствителността си към магнитни полета и недостатъчния (още в средата на 90-те години) капацитет, форматът 3,5″ просъществува на пазара повече от четвърт век. Отстъпва чак след появата на достъпните по цена добре познатите флашпамети. Далеч след това, през март 2011 г, създателите им, днес един от водещите производители на конзоли за видео игри, видео комуникация, информационни технологии и електроника Sony Corporation, официално прекратяват производството и продажбата на тези магнитни дискове. Още може да ги видиш покрай стария компютър на дядо си, баща си или в музея. Всички машини от серията Правец 16 имат вградено флопидисково утройство. Разработено е и преносимо такова. На мястото на старите дискети идват първо магнитно оптичните дискове, а в наши дни „флашките"( USB). В „нета" открих даже ръководство „Как да си направиш USB с две от старите дискети". Така е, техниката отдавна се развива със скоростта на мисълта. А времето лети. Чети и мисли за новия ни брой. Там ще ти разкажа как заедно с първото флопи е създаден и първият портативен компютър – Osborne 1.