Тик-так, тик-так, тиктака часовникът и изобретенията на умните глави се нижат едно след друго. И ето, че пак се срещаме. Време е отново да си сложим часовникa на времето и бегом, назад към миналия век. Ще стигнем там, където спряхме точно в 1985г. и ще продължим нататък. Но преди това имам за теб изненада. Като стана дума за изобретения, нека ти разкажа за българите-изобретатели. За тези, чиито гениални идеи и мечти променят световната история. Има такива и това е неоспорим факт!
Ето и най-важните от техните изобретения: Компютърът, Въздушната възглавница, Електронният часовник – Pulsar, Противозачатъчните хапчета и Автоматичната скоростна кутия. Немислимо е електронно-изчислителната машина на Джон Атанасов да не заема първото място в класацията на най-великите изобретения. През март 1939 г., след като получава 650 $ от университета в Айова, за да осъществи идеята си, Джон Атанасов създава ABC (Atanasoff-Berry Computer). След дълъг спор за патенти, американецът с български произход е признат за баща на компютър, без който съвременния ни живот би бил немислим. Спомняш ли си подробностите, описани в бр.17?

Какво знаеш за въздушната възглавница? Тя е особено важна част от безопасността на автомобилите днес. Създадена е през 50-те години на миналия век. Изобретателят й се казва Асен Йорданов. Освен нея той е създател и на първия транспортен самолет, както и на телефонния секретар. Ще ти разкажа за него. Асен Йорданов е роден на 02.09.1896г. Светът го познава като български изобретател, инженер и авиатор. Смятан е за основател на авиоинженерството у нас. Любимото му занимание като малък е да прави хвърчила. Вече младеж, през 1912 г., заедно с баща си, инженер-химика Христо Йорданов, посещава технически изложби и музеи в Италия, Швейцария и Франция. Завършва училището за пилоти в парижкото предградие „Етан“. Отличен математик в гимназията.По време на Балканската война едва 16-годишен Асен заминава на фронта - като доброволец. Постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград. Там работи върху конструирането на първия български самолет „Експрес“. Завършва го през лятото на 1915 г.. Датата на официалното му признаване - 10 август 1915 г. - се счита за начало на българското самолетостроене. Внася едно ново и важно подобрение, което липсва при съществуващите тогава аероплани - устройство, предпазващо апарата от падане. През 1921 г. американски аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. Обявена е награда от 1 000 000$. Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. В писмо до министър-председателя Александър Стамболийски за отпускане на 6000 $ Йорданов пише:„Значението на този конкурс е безспорно, защото във въздуха ще се срещнат на рицарски двубой за първенството всички цивилизовани народи... Светът ще види, че българския народ чрез своя мощен дух с достойнство ще се бори в тази област... Ще разнесем българското име и ще станем причина веднъж завинаги да изчезне нашата непопулярност и обидно за нас питане: „Нали столицата на България е Букурещ?“. Молбата е удовлетворена и двамата българи пристигат в САЩ, но конкурсът не се провежда, защото от другите страни не се престрашават да участват. С разрешение на правителството Асен Йорданов остава в САЩ. След старателно изучаване на английски език, постъпва като чертожник в конструкторското бюро на заводите Къртис, а сетне става летец-изпитател. Продължава да учи и завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. С годините е назначен за главен конструктор на заводите. Участва в разработката и съставянето на документацията и инструкции за поддържане и пилотиране на известни самолети, като Боинг Б-17, Локхийд P-38 и др. През 1941 г. българинът основава дружество „Джорданов Авиейшън Къмпани“, преименувано по-късно в „Джорданоф Корпорейшън“, придружено от „Джорданоф Електроникс“. Ателиетата им са в сградата на „Медисън авеню“ в Ню Йорк. А дейността им е строго секретна, понеже е в тясна връзка с военната отбрана на САЩ. Популярността му нараства, когато открива авиационно училище. За кратко време то се превръща в най-авторитетната школа за подготовка на пилоти за гражданската авиация на САЩ. Асен Йорданов е автор на много книги за пилотиране, станали настолни за летците и хората от самолетната промишленост. В САЩ са продадени 750 000 екземпляри от тях. Преведени са в много страни, включително и в Русия(тогава СССР). Текстът в тях е сбит и точен и е придружен от илюстрации. Написан е в разговорен стил, сякаш авторът се обръща към читателите като към свои ученици и приятели. И за да направи сухата материя приятна и лека за четене, често добавя към своите технически илюстрации някои комикси. От 1950г изобретателят работи върху сигурността при автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница. Занимава се и с апарата Джордафон - предтеча на днешния телефонен секретар. Освен класическата си функция той дава и възможност на няколко души да разговарят помежду си едновременно. Ученият ни напуска на 19 октомври 1967 г.
А ти, приятелю, знаеш ли нещо повече за изобретенията, получили награда на конкурса „Изобретател на годината“, организиран от Патентното ведомство и Съюза на изобретателите? Ако си прочел за тях, можеш да ми пишеш. А ако разказът ти е интересен, нищо чудно да го прочетат всичките ни читатели.