Ако патронът на вашето училище е Тодор Каблешков, трябва да се гордеете. И не само да знаете, че е роден в Копривщица. Известно е, че е начело на местния революционен комитет и помощник-апостол на Панагюрския революционен окръг. Сещате, се, че в историята ни той остава със своето „Кърваво писмо”, известяващо за избухването на Априлското въстание през 1876г., нали?!
Той избира да се самоубие, за да не предаде при очакващите го мъчения другарите си. Умира едва 25 годишен, в конака в Габрово. Преди това той разговаря на френски с началника на конвоя, турски паша. Който се учудва защо му е трябвало да вдига буна/въстание/, след като е богат, с образование, с перспективи за развитие. Отговорил е, че народът му няма свобода!
Ако искаш да научиш!
Тодор Каблешков е първият, който прави у нас превод на романа „Граф Монте Кристо”, за съжаление – недовършен. Досещате се, че добре е владеел френски език, тъй като е завършил Френския колеж „Галата сарай” в Цариград.
Знаеш ли, че?

На 17г. основава Машиническо дружество „Трудолюбие” в родния си град. Чиято цел е била да се закупят машини за различни ръкоделия и да се замени тежкия ръчен труд с машинен.
Той е първият българин, назначен на длъжност „началник на гара”. Заел е този пост на гарата в Белово, защото е завършил училището на барон Хирш, свързано с развитието на железниците у нас.
Прочети, ако си любопитен....
Ако попаднете в родната му къща, днес музей, в Копривщица, можете да чуете от екскурзовода Райна Пачева и нещо , свързано с личния му живот. Тодор Каблешков е имал годеница – Мария Българова, от град Сопот, която е била тук учителка. Когато избухва въстанието, той й подарява малки ножички и лика си, с думите: Давам ти портрета си, за да ти остане за спомен! А тези ножички, за да си прережеш вените, ако попаднеш беззащитна в турски ръце! Мария доживява Освобождението, омъжва се за опълченеца Богдан Бракалов и му казва, че ще кръсти първото си дете на името на своята любов – Тодор. Така и става.
А в края на 19-и век костите на Тодор Каблешков са пренесени в Копривщица и са положени в гроб, в двора на църквата „Успение на Пресвета Богородица”. Близо до камбаните, възвестили началото на Априлското въстание.