Той е роден в град Горна Джумай/днес – Благоевград/ през 1851г. Казва се Георги Измирлиев, по прякор – Македончето. Завършва местното нзаимно училище, а по-късно продължава образованието си в гръцкото класно училище на гр.Сер и като стипендиант – в българското школо „Св.св.Кирил и Методий" в Цариград. Но не това е най-важното, за да ви разказваме за него. Защото той остава в родната ни богата история като революционер, издигнал се до помощник-апостол за Априлското въстание в 1-ви/Търновски/ революционен окръг!
Всъщност, с придобитото си образование е назначен като учител в квартал Айналъ-чешме в турската столица, но по-късно постъпва във военното пехотно училище в Одеса и придобива важни военни познания.През 1875г. Георги Измирлиев се запознава с Христо Ботев и след тази важна съдбовна среща има намерение да участва в Старозагорското въстание. Затова напуска училището в Одеса, където му е присвоено званието „юнкер" , но не успява да пристигне навреме. Разочарован е. И след неуспеха му заминава за Гюргево, където се събират повечето от нашите революционери, за да подготвят подготовката на бъдещото ново въстание. Става дума, разбира се, за Априлското. Там обаче, заедно с други млади като него, не е допуснат до заседанията на Гюргевския революционен комитет и той заради накърненото си честолюбие решава да се самоубие. Спасен е край Дунав от местни риболовци, а заради този саможертвен акт спечелва доверието на главните апостоли и е приет за спомагателен член на комитета. Натам вече е ясно. Определен е като един от помощниците на Стефан Стамболов в най-важния – Първи революционен окръг.
През януари 1876г преминава Дунав и се отправя към Търново, за да подготвя въстанието. Създават с Христо Караминков и Стамболов комитети, събират средства и въоръжение, пропагандират, разработват стратегически планове за бъдещите битки. Атанас Бендерев е написал за него „Беше най-искреният и откровен между апостолите. Той мразеше демагогията и като военен беше рицарски честен – искаше от съвременниците жертви и никога нищо не им обещаваше, освен сладка смърт за свободата на Отечеството".
Кървавото писмо пристига в Търновски революционен окръг на 23-и април, но турската власт вече знае за избухналото въстание и провежда редица обиски и арести. На 25-и април комитетът в Горна Оряховица насрочва заседание, ръководено от Г.Измирлиев и Иван Панов и взема решение на 28-и април да се вдигне всеобщо въстание в подкрепа на вече воюващите за свободата българи. Вечерта на 27-и април обаче турците арестуват повечето горнооряховски ръководители и революционери, в момент, когато сформират чета, кояьто е трябвало да се присъедини към отряда на Поп Харитон.
Георги Измирлиев е сред осъдените на смърт на процес в Търново и е обесен на 28-и май в Горна Оряховица. Сам слага въжето около врата си и казва на събралото се множество: „Колко сладко е да умре човек за Отечеството си!". Така буквално изпълнява и повелите на своята революционна клетва...
Румен Стоичков
