Той е един от творците по време на нашето Възраждане – книжовник и просветител. Смята се, че е роден около 1750г, и е починал към 1820г.По време на 70 годишния си живот, след като завърша образованието си, най-напред учителства в Дебърския манастир „Св.Йоан Предтеча" , а после в Кратово, в Криворечна паланка и в Самоков. Когато се е налагало да се подписва, се е наричал и даскал, и монах и йероманах.За този просветител е било нормално доста да пътува, защото такава е била мисията му – да учи, да проповядва.

Затова го помнят предците ни, които са живели в Северна Македония – предимно в гр.Щип, а също и в Кюстендил и Мелник. В Кратово пък успява да привлече за благородната си кауза – образоването на народа ни – богати търговци, занаятчии, заможни българи. С тяхна помощ издава в. „Будим", а и книгите си „Слово сказание заради умирание" (1814г.), „Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова", „Книга глаголамая митарства" (1817ж.), „Чудеса Пресветия Богородици". Творбите му са съдържали поучителни слова, апокрифни разкази, размисли за митарствата на Св.Теодор и т.н. Последната му книга е „Различна поучителна наставления" (1819г.), в която на цели 6 страници благодари и изброява имената на патриотичните българи, които са му помогнали.Творбите му са били ценни за времето си, защото са проповядвали морал, религиозни принципи и нравствени ценности. А това е във време на все още надигащата се нужда от образование на народи ни в - онзи тъмен робски период. Задоволявали са потребността от такива сборници, а интересното е, че са написани на някои от западните български говори. Което пък е било от полза за по-доброто им разбиране от местното население, сред което е бродил, проповядвал, образовал и творил. Литературните изследователи твърдят, че книгите на Йоаким Кърчовски са били изключително търсени, пазени и ценени, а някои от тях са били преписвани заедно с творенията на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански.