Неговото име е Захари Христович Димитров. Но в нашата история е познат като Захари Зограф - живописец, който е роден в Самоков през 1810г. Смята се, че семейството му е свързано с рода Доспевски, който е част от именитата традиция на така нар.Самоковска художествена школа. Баща му е родоначалникът й, Христо Доспевски, а самият Захари, след като завършва Килийното училище в родния си град, рисува известно време със своя брат – Димитър.

Когато е 25 годишен, Захари се установява в Пловдив и продължава да се усъвършенства като живописец. Учи се от френски художници, пътува из български манастири, избран е и за училищен епитроп в Самоков.

За нас, българите, е важно, че той е сътворил множество икони и стенописи в много наши църкви и манастири. Смята се, че най-ранните от тях са в пловдивския храм „Св.Св.Константин и Елена". После в копривщенската църква „Св.Богородица", в Перник, Щип, Асеновград, Велес. Две години стенописва в Бачковския манастир, като със сигурност се знае, че негови са творенията в притвора на църквата „Св.Никола". Тя е вляво от главния вход, във втория двор, в който се намира и музеят на обителта. Интересното е, че за първи път в българската религиозна живопис бива рисуван и образът на твореца. Захари Зограф изографисва собствения си образ и в Рилския , Троянския и Преображенския манастири. Знаете ли къде се намират те? Впрочем,преди десетина години, при реставрационни работи в Троянския манастир бяха открити външни стенописи, на фасадата на една от сградите. Става дума за слона, който също носи почерка и е смятан за творба на Захари Зограф. Той, освен на религиозните сюжети , отделя особено внимание и портретува хората, които са ктитори на храмовете. Наричаме ги днес спомоществователи и спонсори. Критиците наричат това явление – преход от църковна към светска живопис. Ако Захари Зограф е патрон на вашето училище, можете да се гордеете с него. Защото той е най-значимото име в нашата възрожденска живопис.