Тя носи прекрасни дантелено-нежни дрехи в различни багри. Има я в червени, лилави, бели, розови, оранжеви и различни жълти краски. Наричат я аристократка, а тя произхожда от далечна Колумбия, Гватемала, Антилски острови и от Мексико, където е национален символ. Достига средно до 50 см и цъфти от май до октомври. Обича местата с непряка слънчева светлина. Легенда разказва за испанският завоевател Ернандо Кортес, първият европеец, който през 1520г. Е имал възможността да се наслади на чудните й цветове.Те са са описани през 1615 г. и от испанския лекар Ф. Хернандес, който живее в Мексико. В трудовете му носят местното название акокотл. Обясненията за тях се съпроводени с рисунки на прости и полукичести представители на вида. По-късно, през 1791 г., директорът на Мадридската ботаническа градина Канвил отглежда цвете, от пратените му от Мексико семена. Наричаго Далия (Dahlia) - в памет на шведския ботаник Андреас Даал. Затова наименованието на много от видовете от рода е Далии, но ние я наричаме ГЕРГИНА

От Испания тя е пренесена първо в Англия, а по-късно във Франция и Германия. Защо ли у нас, както и при повечето славянски народи, цветето е познато с името Гергина? Защото го получава от немския ботаник Вилденов - в чест на петербургския академик, географ и етнограф Йоген Готлиб Георги. Открай време Гергините (Dahlia) са едни от най-разпространените цветя в градините у нас. „Греят“, както се казва, от всеки селки двор. Познати са като културни растения едва от 200 години. Интересен е фактът, че с появата им в Европа те се отглеждат като тропически растения в оранжерии. Доста невзрачни и слаби са. Френският ботаник Де Кандол засажда далии на открито в ботаническата градина в Монпел. Резултатът надминава всякакви очаквания и от този момент започнва триумфалното шествие на гергините. Те бързо се разпространяват сред любителите градинари. Някои разполагат с големи колекции предимно от кичести гергини. Донесена през океана в Холандия, от корените в сандъчето на кораба оцелява само едно цвете.То обаче разцъфва с цялата си прелест в наситено червено и дава богато поколение.Отглеждани са в кралските градини. В тяхна чест се устройвани пищни празненства. След известно време пък са обявени за хладни и бездушни цветя. Но селекционерите, въодушевени от красотата им, не спират своите опити. Първата изложба на цветето е през 1836 г. във Виена. Тогава са представени над 200 сорта.Смята се, че 30-те години на XIX век са „златен век на гергините”. Тогава кипи интензивна селекционерска дейност и броят на сортовете нарасва до 3000.Днес са познати няколко десетки хиляди хибриди. Една от известните градини и оранжерии за отглеждане на далии се намира в Хамбург. Там, на площот 10 хил.кв.м.,е разположено най-голямото насаждение на тези цветя в Северна Германия., открито преди повече от 80 години. Тогавашният й директор Фердинанд Тутенберг замисля да създаде голям парк,в центъра на града и засажда първото цвете като част от него. Днес там има около 12 хиляди от 261 различни сорта.Повечето от гергините са многогодишни тревисти растения, с коренови грудки, в долната част на които се развиват същинските корени. Имат изправени, твърди, кухи стъбла, със срещуположни листа на къси дръжки. Пересто разделени са.Стъблото им е разклоненои завършва със съцветие-кошничка. Тя има два реда обвивни листенца. Външните са езичести с различна форма и багри, а дискът е съставен от тръбести или фуниевидни златисто-жълти или червени цветчета. Когато прецъфтят, образуват семе.  По-известни естествени видове са променливата гергина, от която водят началото си кичестите цветове. Яркочервената пък е изходна за хибридите с прости минзухарено жълти кошнички. От жуарезиевата са получени кактусовидните такива. За систематизиране на безчетните сортове - те са класифицирани в 10 групи: простоцветни; анемовидни; далии с якичка; божуровидни; декоративни; кълбовидни; помпони; кактусовидни; полукактусовидни; смесени далии.Всяко растение прекарва зимата в състояние на покой. Кореновите грудки се изваждат и съхраняват при определени условия. Почистват се добре от почвата и се държат 15-20 дни в прохладно и влажно помещение. Съхраняват в кашон, постлан с хартия, с тънък слой пясък помежду им. В домашни условия гергините най-често се размножават чрез отделяне на коренови грудки. През пролетта, когато възобновителните пъпки станат добре видими. се засаждат в саксии или на постоянно място в градината.За ландшафтните дизайнери безбройните видове гергина имат приложение при фасадно зацветяване и за цветни тераси. Средновисоките и високите хибриди участват в групи, масиви и смесени бордюри. Сортовете с едри кичести или полукичести цветове се отглеждат за продажба в цветарските магазини. Богатството на декоративни форми предполага и възможности за създаване на специални цветни кътове и изложби. Имаш ли приятелка или приятел, на който искаш да покажеш своето уважение по някакъв повод? Потърси в цветарския магазим жълтата като слънце гергина. Щом я подариш, тя ще докаже твоето внимание и ще подчертае специалното ти отношение..