Tя е прекрасна във всяка своя премяна – като има две, три,че и повече. Напролет се облича в безброй бели, дребни цветчета, събрани в малки гроздове. Рано през лятото носи чисто зелено, защото листата и плодовете й са все още в един и същ цвят. В края на лятото обаче плодчетата й засияват първо в червено, а после и в тъмно, мастилено-синьо. Лъскави и прекрасни са в обкръжението на множество остри бодлички. Дойде ли есента, тя облича шарена премяна. Жълта, оранжева, светло-зелена и тъмно-червена е дрехата й, дело на най-даровития художник – ПРИРОДАТА. А зиме, падне ли снега, носи царствена, снежно бяла, роба. Клоните й, превити под тежестта му, докосват Земята и сякъш се сливат в едно цяло с нея. Вече си представи как изглежда тя, нали?! Това е КЪПИНАТА

Храстът е от семейство розоцветни. В света са известни около 250 вида. Разпространени са навсякъде – в Европа, Северна Америка и Средна Азия. У нас има цели 50 вида. Срещаме ги в равнините местности, по сухите хълмове и даже по скалистите части на планините. Селекционирани са около 100 различни сорта. Защо ли е толкова голям интересът им към нея? Къпините са бодливи, храстовидни растения. Имат дълги полегати или катерливи стъбла и добре развити коренища. Те образуват дървовидни клони. Листенцата им са яйцевидни, назъбени и заострени към върха. Отгоре са зелени, а отдолу поради наличието на власинки, изглеждат белезникави. По долната страна на главната жилка на листа има дребни шипчета . По-едри са бодличките върху листната дръжка и клонките. Растението цъфти от май до август. Животът му е между 12 и 15 години. Случва ли ти се да похапваш пресни къпини през лятото?! Или пък ги обичаш на сладко? Вкусни са и в компот. Има ги и замразени. Заради невероятния си сладко-кисел вкус всички те са любим плод за много от нас. Изключително полезни са за здравето ни. Сигурно се чудиш с какво? Преди време ти обясних значението на думата антиоксидант. Помниш ли? Та плодовете на това растение са много добър антиоксидант. Според дългогодишните изследвания на Американския Щатски Департамент по Земеделието къпината е на второ място в скалата по капацитет за абсорбиране на кислородни радикали. Това означава, че от биохимична гледна точка процесът на остаряване и боледуване е свързан с отровните съединения на кислорода и вредите, нанесени от тях върху организма на човека. Те могат да се сравнят с повредите от ръждата по металните части на колата. Не случайно днес се говори за антиоксиданти. Защото те ни защитават от пагубните прекомерни окисления и последиците от тях. А това са увреждания на очите, ставите, кръвообръщението, сърцето, кожата, нервните клетки, възпроизводителната функция и генетичния материал
На нашия континет къпината е позната от хилядолетия. Бойсен, Бразос, Дароу, Елдорадо, Йънг, Ранжер, Смутстем, Торнфрий, Уилсън, Харвест, Ърли са иманата на най-популярните култивирани сортове. У нас пък могат да се видят сива, полска, кървавочервена и влакнеста къпина. Има даже и декоративна – без бодли.
Плодове на растението имат запичащо, кръвоспиращо, противовъзпалително действие. Полезни са при простуда. Народната ни медицина използва листата и корените на растението за лечение на различни болки. Външно отварата от листата от къпина лекува възпаление на лигавицата на устата, кървене на венците и др. Използва се и срещу инфекции на очите. Плодът съдържа захари, органични киселини, витамин С, каротин, витамин К, манган и фолиева киселина. Затова не се ограничавай! Има ли къпини, хапвай с наслада....