Митичните животни в българския фолклор
Невръстно девойче ден след ден ходи на реката. Носи вързоп черна вълна. Зла мащеха тормози доведената си дъщеря. Кара я да пере вълната в ледената вода, докато побелее. Плач и поглед, вперен в небето. Молитва за спасение, изтръгнала се от дъното на огорчената детска душа. Но става чудо. Бог се смилява над девойчето. Учи го да метне вълната на гърба си и го превръща в мечка. Така го спасява от тормоза на злата му мащеха.
Така легендата обяснява изправения вървеж на мечката и приликата между мечата лапа и дланта на човешката ръка.
В приказките сме чели истории за сватба между момък и мечка. Или за приятелство и облог помежду им.
Помниш ли „Лошата дума“, написана от Ангел Каралийчев? В някои предания се разказва как мечката помага на девойки, изгубили се в гората, да намерят пътя. Заради символиката, вплетена в образа на тромавата мецана, в обредите често я наричат галено с името Баба Меца. И понеже тя е символ на доброто, зли сили често се въплъщават в образа `и. Горската или планинската змеица често приемат мечи образ, когато е влюбенa в овчар и иска да се приближи до него. Щом мечката се доближи до момъка, тутакси се преобразява в хубава мома „със златни фустани“.
В чест на този митичен образ в българския празничен календар се почита Мечкин ден. Празнуват го на Андреевден. Защото Светецът е смятан за покровител на мечката. И това не е случайно.Легенда разказва как свети Андрей орал нивата си. Изневиделица при него се явила мечка и изяла вола му. Светецът обаче хванал мечката. Укротил я и я впрегнал в ралото на мястото на вола. Така изорал нивата си. Според друго предание
Андрей бил самотен отшелник в планината. Там опитомил мечка. Качил се на гърба и и, яздейки я, се появил на църковната служба в близкия манастир. Затова светецът е почитан като господар на мечката. На празника му жените варят царевица и я хвърлят нагоре през комина – като дар към мечката.Знаеш, че даровете омилостивяват митичните същества, нали?!
И мечката не прави изключение.
На Андреевден младите булки не работят нищо, за да могат да забременеят. Вярвали са също, че мечката излиза от бърлогата си на Благовец и се къпе в реката. В миналото, а и до днес, по селата от ранна пролет до късна есен обикалят мечкари. Това са мъже, водачи на опитомени мечки. Вярва се, че появата на мечкар с мечка е добро предзнаменование. Символ е за дебел сняг, за плодородна година с много новородени деца и с богата реколта. Когато видят мечка в село, жените се стремят да вземат няколко косъма от мечото кожухче, защото ги смятат за лековити. С тях помагат на урочасаните и уплашените деца да оздравеят.
Образите на мечката и мечкаря се срещат в обредите по време на кукерските игри и сурвакарството. В Западна България преди
сватбата невестата се преоблича като мечка и изпълнява обредно хоро, заедно с приятелки, които не са семейни. Този танц – чрез мимики и жестове – пресъздава историята за спасението на девойчето от злата му мащеха.
Розалина Златкова
