Представям композитора Емануил Иванов Манолов. Роден е на 7-ми април 1858 г. в град Габрово.Напуска родния си град след Освобождението (1978г). Известно време остава в гр.Свищов.За кратко се спира в градовете Букурещ и Одеса. Установява се в Москва, където постъпва в Московската консерватория. Задържа се там около две години. Учи пиано, флейта и хармония и прави първите си композиционни опити.

Завръща се в България  след обявяването на Сръбско-българската война (1885г). Свири в духовия оркестър на I Софийскиполк. Преподава пеене в Педагогическото училище в гр.Казанлък (1886г ­–1888г),а по-късно пее в Катедралния хор на гр.Пловдив.Той е първият български капелмайстор,назначен във войската. Ръководи духовия оркестър на ХХI–ви пехотен полк в гр.Асеновград (1890–1899г), където записва народни песни, по-късно издадени в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”.От 1899г.до края на живота си е капелмайстор на ХIII–ти Шипченскиполк и диригент на любителския хор и оркестърана читалище  „Искра” в гр.Казанлък.Музикалното наследство, което ни оставя, е изключително колоритно. Емануил Манолов развива активна  музикално-обществена дейност. Основоположник е на българското професионално композиторско творчество. Пише за професионални и любителски състави в цялата страна. Композира музикално-сценични творби. Той е автор на първата българска опера  –„Сиромахкиня”,по сюжет на ИванВазов ­.Пише я за казанлъшкия оперен театър. За съжаление, творбата остава недовършена. Създава произведения за симфоничен  и духов оркестър, композира камерна и хорова музика.Между хоровите много популярни са песента „Каква мома видях, мамо” и китките „Мама Иванчу думаше” и „Повей, повей, буйни ветре” Автор е и на китки(събрани произведения)за смесен хор и пиано,литургични песнопения и маршове.Емануил Манолов е един от първите български композитори, който се занимава със създаването на детски и училищни песни. Питаш ли се коя е най-известната сред тях? Няма съмнения, че това е  класическият образец на музика за деца, който всички знаем – „Хубава си, татковино”.Разделяме се с автора й на 2-ри февруари 1902 г.  Днес Домът на културата в Габрово носи неговото име.