Български композитор, роден в София през 1920 г. През 1945 г започва самостоятелно да се учи да свири на кларинет, a две години по-късно постъпва в Теоретичния факултет на Държавната музикална академия (днес ДМА „Панчо Владигеров”). Завършва я през 1951 г. със специалност „музикална педагогика“.Следва и за втора– „композиция и диригентство“ до 1953 г. Ученик е на композитора Парашкев Хаджиев и на диригента Асен Димитров. Представям ти Бенцион Нисим Елиезер
Като студент свири алт саксофон в „Джаз Овчаров”. Още с дипломирането си младежът започва работа като асистент в Академията. Между 1955- 60 г. е диригент към естрадния оркестър на „Радио София“ (днес Биг Бенд на БНР). През 1955 г. с участието му се осъществява първият естраден концерт по Радиото, съставен изцяло от творби на български автори. В периода 1956-58 г. дирижира новосформирания Естраден оркестъркъм Държавния сатиричен театър, който малко по-късно става основата на Биг Бенд-а на БНР. От 1960 г. е редовен преподавател по хармония в Академията. През 1970 г. става професор, а от 1972 до 1986 г. е неин заместник-ректор.
Творческата си кариера композиторът започва през 1950 г.. Автор е на повече от 30 масови песни и над 250 обработки на народни песни. Негова известна творба за симфоничен оркестър е „Добруджанска сюита“. Пише за камерен оркестър и пиано, както и музика към театрални постановки.Автор е на множество популярни естрадни песни. Ако попиташ за него баба или дядо, те сигурно ще ти споменат за: „Задявка”, „Весела игра”, „Звезден дъжд”,„ Къде отиват ветровете”, „Войнишки имена”, „Вечер над Орлов мост” , „Птици от синия юг”.Най-известни стават „Обещай ми последния танц“ на „Щурците“ и „Чудо“ по текст на Дамян Дамянов, в изпълнение на Лили Иванова. С тази песен примата на българската естрада печели първа награда от фестивала „Златният Орфей“през 1982 г..Според музикалните критици той е сред композиторите, които през 50-те години на миналия век полагат основите на българската. Стреми се към създаване на национален облик чрез използване на елементи от българския национален фолклор. Интересен факт е, че във „Фантазия за пиано и естрадно-симфоничен оркестър“ вплита колоритното българско хоро „Бучемиш”. А песничките любими на мама и тати като малки, с автор Бенцион Елиезер, са издадени на винил. От грамофон децата през миналия век слушат: „Нашият учител“, „Защо ли? Защото!“, „Песен за мама“, „Букет“, „Снежинка“, „Пролетен звън“, „Малкият художник“, „Момче като щурче“, „Табелката“ , „Най-голямото блокче“, „Песен за дъжда“, „Песен за математиката“, „Песен за носорога“, „Малка песничка“ и т.н.
Композиторът Бенцион Елиезер напуска този свят през 1993 г., но творбите му можеш да чуеш и днес, защото те са част от националното ни музикално богатство.
