Когато жителите решили да правят църква, отишли при Тъмръшлията, но той заповядал да е параклис. Събира се цялото село и решават една баба да гледа всички деца, а те да работят. Почват да носят при свлачището камъни и за 3 месеца я построяват. Идва Тъмръшлията да види какво са направили и вижда, че не са го послушали, а са съградили храм. И казва: „Да ви се не види и дяволското село! ” А на турски тази ругатня е „шейтан кьой”. Дяволско село.
Това е някогашното название на родопско селце, преименувано през 1934г. То е на 22 км от общинския си център Асеновград, град Лъки е на 32, Нареченски бани е на 5 км, а на 8 км отстояния са селата Павелско и Хвойна, към което, през местността Гергина, води и пешеходна пътека. Ако се движите по пътя Асеновград-Пампорово, след Юговското ханче има отбивка от пътя, вдясно е, а километрите нагоре са само 3. Там, където и до днес пеят много косове - причината да носи сегашното си име. Косово.

Местният краевед Христо Родопски твърди, че историята на Косово се губи в безкрая на историята. И че някога тук, както край всяко родопско селище, е съществувала крепост, чието име било „Косевис”, т.е. Гората на косовете. Край нея постепенно се оформя поселение, но по-късно жителите се преместват отсреща, в местността Бяла черква, в близост до римския път, свързващ Филипополис с Ксанти и Беломорието. Днешните косовци наричат тогавашното място Старо село, в добавката, че е било колибарник. Едната от махалите му била именуваната днес Центъра, където е мегдана на Косово. А край нея възникват и още, и още: Средна махала/наричана и Филиповската/, Калино бърце, Турска махала, Гъбатовска, Кузмина махала, Парцал махала. Последната буди усмивка, но тя е приютявала по-бедните – в най-високата част, дето няма и вода.
Впрочем, къщите тук са уникални – не само със своята 200-300 годишна история. Правени са от дъбов материал. Секло се е на месечинка, като изгрее. В определен период се е секло, в друг се е дялало, в трети се е сушило – в това е тайната на здравината и на архитектурата им. А тя е типично косовска. Ако за Родопите са характерни еркерите и ъгловите издатини, то тук ги няма. Градежите са с каменна зидария, примесена с дърво, покривът е с тикли, по средата има балконче, а комините са каменни. Къща до къща, за да могат да се защитават и да си помагат при нужда хората. Оформили са домовете си край четирите рекички – Леденица, Катраница, Динковица и Чепиндолска. Прегръдката им малко по-надолу, край тези 850-900 метра надморска височина, е в р.Чая, и оттам – в Марица, бързаща към Бяло море.
Турският поробител решил през 1620г да ислямизира голяма част от родопското население. Нахлул той и в тези предели, но жителите на Старото село се скрили надолу. където е сегашното местоположение. Намерили горе насилниците 40-на човека, между които няколко малки деца, избили ги, а едно момче взели за еничар. Битува все още местен спомен, че той израснал близо до султана и издействал от него ферман – Шейтан кьой да е защитено село и в него да не влизат и да не живеят други етноси, т.е. нито цигани, нито турци. Според една от версиите, това е повод да го нарекат Дяволското село, в което не е правен опит за помохамеданчване. Вероятно това е и причината тук никога да не е издигана джамия, при все че в някакъв период е имало турски кмет и няколко заптиета....
Някой от поробителите, все едно кой, е наредил църквата да не се издига на повече от 2м над земята. Градена е през 1851г.от майстор Хаджи Георги Станчовски и носи името „Успение Богородично”. Каменна плоча над входа й припомня, че инициатори са Георги Мирчов, Цвятко Станчевски, Петър Паунковски и Стою Бимбашийски. А вътрешността й крие уникални стенописи, красив иконостас, чудна акустика...
В двора на църквата е построен през 1920г войнишки паметник, на който са изписани имената на загиналите през 1913, 1916-1918г местни жители. В дъното е костницата, приютила тленните останки на свидните жертви при опита за потурчване. От по-ново време съществува и друг паметник, на мегдана, почитащ герои и от 1944г. Той е на метри от кръчмата, наречена „Безгрижен живот”. Възможно е да е бил такъв животът тук, когато жителите са били около 1500, преди 50-на години. Сега са 9, предимно възрастни, помнещи, че къщата с чардака отсреща е някогашното начално училище „Хр.Ботев”, в което учениците са били към 180! Закрито е преди 40г, а принадлежността му днес е на местен краевед. Любопитното е, че школото е част от декора на две серии за кап.Петко войвода, снимани тук. Време, по което 63 от възрожденските къщи на Косово са обявени за паметници на културата.