Някога, преди 200 години, на мястото на този язовир е имало гъста гора. Широколистен дъб – в продължение на доста километри. И когато са преминавали оттук пътници, търговци, или просто местните хора, обичали са да присядат за почивка под два огромни дъба, известни тогава в региона. Единият постепенно започнали да го наричат Горния, а другия – Долния. И тъй като и селища имало изградени наблизо, то и те някакси неусетно станали известни като Горни Дъбник. И Долни Дъбник…

Това е легендата за възникването на имената им.

Прочети ако си любопитен...

Смята се, че населението на Горни Дъбник е кореняшко, но в паметта на селото е съхранен спомен за пришълци от Македония, както и от Балкана. Църквата, в близост до центъра, носи името “Св.Петка”, строена е през 20-и век, а освещаването й, според някои по-възрастни жители, е било през 1926г. Тук обаче най-силен е споменът за сраженията, провели се в землището на селото, днешният парк „Лавров”. Място, на което турските войски на Осман паша са отбранявали подстъпите на Плевен при обсадата им от руските освободители...

Ако искаш да научиш...

Паркът носи името на руския генерал Василий Лавров, загинал от раните си в битките около възвишенията на селото. Пожелал е да не бъде преместван от бойното поле, за да остане сред войниците си. И наистина, умира от раните си. На това място, сред тях.

В 13 братски могили са събрани костите им. Около 3500 руски войници и офицери, сред които – в отделна могила, са и 24 финландски момчета. На 24-и октомври 1877г. се провежда изключително кръвопролитно сражение, смятано за едно от най-важните за изхода на Руско-турската Освободителна война. То е предхождано от 3 неуспешни атаки на руснаците към Плевен – по време на дългата петмесечна обсада....

Около възвишенията край село Горни Дъбник генерал Гурко съсредоточава 15 хиляден отряд. Със задачата – да разбие добре укрепения гарнизон на Осман паша тук, да прекъсне връзката му със София, да го подложи на глад и да капитулира. Както и става…

Знаеш ли, че?

Веднага след Освобождението на България, през 1879г., по инициатива на руското военно министерство са били издигнати паметниците на загиналите войници. 13 са на брой, за всеки от полковете, участвали в сраженията. На Стоян Заимов принадлежи идеята за създаването на мемориалния комплекс. Доразвива я през 1950-1954г. генерал Иван Винаров. Впрочем, едва ли има друго село в България, край което, в рамките на един ден, да са загинали толкова много руски войници! Интересното е, че един от паметниците е направен от българин. През 1885г., местният жител Игнат Петков открива в нивата си кости на убити руски войни. Събира ги и ги вгражда в паметник, изграден от бигорен камък.

Заслужава си да се отбиете в Парк “Лавров” край Горни Дъбник. Ще усетите с душата си съхранения спомен за величава битка, за героизъм. Ще научите и нещо интересно. Че тук, оцелелите след 3 неуспешни атаки на Плевен руски войници, сами са измислили нова военна тактика. На пълзенето, на прибежките, на окопаването. А не на безумното вървене прави, под такта на барабаните отзад. И на покосяващия ги огън отпред. Инициативата им е наречена “солдатская тактика”, (войнишка тактика), похвалена след това от руското командване. Което след сражението издава указ. Да поставят на военните си шапки отличителен надпис. Че са участници в паметно сражение, случило се на 24-и октомври, 1877г., край село Горни Дъбник.

Открий Горни Дъбник на картата

Горни Дъбник е в административните повели на община Долни Дъбник, а в него живеят днес около 2000 души. Основният им поминък е земеделие – отглеждат прословути в региона дини, пъпеши, домати. И няма как друго да бъде – там, в пределите на Дунавската равнина, на няколко километра от язовир „Горни Дъбник”, в който се влива местната река Ручина бара.

„Лавров” - това е наименованието на един мемориален комплекс, който се намира в близост до пътя София-Плевен, в землището на село Горни Дъбник. Селото е разположено на около 160 метра надморска височина, на 25 км югозападно от областния си център – Плевен. Важна е тази близост. Защото по време на Руско-турската освободителна война тук стават важни битки. Годината е 1877-а…

                                                                                                                 РУМЕН СТОИЧКОВ