Някога на това място са се издигали големи клади. Събирали са хората дърва, струпвали са ги на купчини, запалвали са ги и са топили руда в големи съдове. Това е една от версиите за името на Кладница – от „клада“. Селото се намира в по-непознатата част на Витоша, откъм Перник, в чиято административна територия влиза. Според популярна легенда още от тракийско време из тези баири са се водили жестоки битки за независимост, т.е. произходът на името се свързва с думата „клане“. Кое е вярното, никой не може да каже. Знае се обаче, че преди две хилядолетия тук се е развивал рудодобивът.

По-късно, когато тези места попадат в пределите на Римската империя, е построен път. Той минавал в ниската част на землището и е свързвал някогашните селища, предшественици на София и Самоков. Известен е като Римският път. В пределите на България Кладница е била една от крепостите на Кракра Пернишки. Имало е драматични битки срещу нашествениците, а през 1005г защитниците й устояват срещу набезите на византийския император Василий II Българоубиец.

   Рудодобивът е бил основен поминък на живелите тук през вековете. Останки от някога примитивното производство до ден-днешен могат да бъдат открити из региона. Добиваната желязна руда пък се отправяла за преработка към Самоков по римския друм. В по-късен период препитанието е каменоделство, а от по-ново време е добивът на въглища, доскоро свързан с името на рудник „Кладница“.

   Около 1200 са жителите на Кладница, приютили се на 1000 м надморска височина. Тази част на Витоша е изключително хубава и има прекрасни условия за развитие на екотуризъм, убедени са днес те. Красота, тишина и възможност пеши преходи по няколко основни маршрута. Единият е към село Боснек , през местността Живата вода и оттам – до Духлата, най-дългата пещера на Балканите. Тя е със 17 км галерии и с шест подземни реки! Вторият вариант е лъкатушене до спокойното и загадъчно село Чуйпетлово, разположено на двата бряга на р. Струма. Знае се, че е основано от бегълци в равнината, преди около 360 г. Толкова е закътано, че хората са го откривали по кукуригането на петлите, а това е хипотезата за произхода на името му. Спелеолозите твърдят, че в землищата на Боснек и Чуйпетлово има около 35 пещери, факт, който също може да бъде решаващ за развитието на туризма в региона. Екопътека дава възможност през върховете Селимица и Острица да се прави преход със спускане към Златните мостове. .

   Над Кладница се намира манастирът „Св. Николай Мирликийски“. Табелката сочи вдясно за попадане в пределите му. Пътят нагоре води към хижа „Селимица“, намираща се в подножието на едноименния връх, висок 2041 м, в близост до който е и Черни връх. Според легендата манастирът е възникнал още през ХIV в., но на по-високо място. Преживял е през вековете възходи, разрушения, обругаване. В сегашния си вид е от 1841 г., когато е възобновен. Църквата е изпъстрена с красиви стенописи, един от които е смятан за уникален – изобразява Св.Дух с 3 лица. В двора се намира сградата на старото килийно училище, която в зимно време се използва за параклис. Някъде отгоре, над постройките на светата обител, се белеят останки от Кладнишката крепост, за която се знае, че е издигната през далечния V-и в. А гледката от там към селцето е повече от прекрасна....