Средец е център на община - трета по големина на територията на страната. Тя е с 32 населени места, разположени на различни разстояния от града, който се е сгушил в подножието на Странджа планина, на 25 км югозападно от Бургас, на 60 км от Ямбол, на 50 км от Айтос и от Карнобат.Половината от селата са в равнинната част. Най-отдалеченото е Белеврен, отстоящо на 50 км от общинския си център. Пътят натам е живописен и води към легендите за Крали Марко.
Обхождал Крали Марко България, идвал понякога в Странджа. И най-често отсядал между селата Долно Ябълково и Белеврен. Любувал се той на красотата, но не щеш ли, веднъж, с кутрето на лявата си ръка закачил една скала. Откъртила се тя, паднала и сякаш застанала на три крачета, с проход отдолу. Стъпил юнакът върху й, а стъпката му направила вглъбнатина, която и до днес се изпълва с вода. А местните хора вярват, че точно тази вода ще излекува очните им заболявания. Провирането под процепите под скалата пък, е сигурният начин за лечение на безплодие или дископатийни заболявания...
Чардак/1312м/, Родина, Езеро. Това са наименованията на три малки възвишения в пределите на Кобилска планина. Приютили са в гънчиците си селце, което, погледнато от висините, има формата на ухо. Затова и името му е такова – Уши. Ударението му обаче е на „у", което е характерно за западните говори. А то е точно там – на 3 км от границата с Република Сърбия.
В региона, наричан Краище...Село Уши е на 15 км от общинския си център Трекляно и на 40 км от областния си град - Кюстендил. На 5 км е с.Горни Коритен, на 11 км – с.Злогош, на 8 км – с.Долни Коритен, а надморската височина, сред която са къщите на 15-ната жители, варира между 1200 и 1312 метра.Махалите наоколо носят имената – Кошарска,, Велковска, Николинска, Калаенска, Златановска, Спасевска, Знеполска – сякаш за да подскажат, че многолюдността е била характерна в миналото. В което понякога жителите са 
наброявали около 500. Река покрай с.Уши не преминава, а един малък микроязовир предхожда влизането в селото. По извиващия се покрай него път само два пъти седмично, в събота и неделя, преминават общинските автобуси от Кюстендил – през с.Горни Коритен. Магазините са няколко, два частни и на кооперация „Краище", но хляб пристига в единия от тях – в понеделник, сряда и петък.
Пещерата „Снежанка”-през 1961г трима туристи виждат на 3-и януари пожълтял сняг около една планинска дупка. Тя била широка към 45 см и те се вмъкват през нея, за да открият днешната популярна пещера „Снежанка”. Влезли са най-напред в залата, наричана „Брадите”, тъй като тя е най-близо до повърхността и в нея са проникнали корените на дърветата, които постепенно са се оросили и вкаменили, приличащи на бради. Тя е една от шестте зали, съхранили сътвореното от природата в разстояние на 1.5 млн години. Сталактити, сталагмити и сталактони – на общ брой към 800 000!
Сърмашик е старото име на селото. В буквалния превод от турски означава „бръшлян". В преданията, в легендите, в миналото назад. Защото Бръшлян има далечна предистория...
Прочети, ако си любопитен!
Тракийско племе живее някога по тези земи. Търси плодородна, изпълнена с още по-целебна сила земя. Открива я в една котловина, сред букови и дъбови гори. Решава да основат там ново селище.
Скретиска. Това име носят през 4-6 век сл.Хр. една крайпътна станция, а също и важна резиденция, наричана „късно-римска", в която е отсядал не кой да е, а самият император Константин Велики, обявен векове по-късно за светец. До колко е вярна тази хипотеза, само 
можем да гадаем. Но важното е, че я има като културно-историческо наследство. Тази резиденция се намира съвсем близо до София, по-точно – в пределите на град Костинброд. И тя, както и станцията, са се намирали покрай важен път, свързващ Ниш с Константинопол, по който са се придвижвали местни жители, най-вероятно – траки, римски заселници и войски, а по-късно славяните и българите...
Веднъж Крали Марко подгонил турци някъде към Анадола. На връщане решил да се отбие през Драма, за да си купи хляб. Бил много гладен, но късметът му проработил. От пещите на града току-що извадили вкусни, но много горещи самуни. Взел той в ръцете си няколко и направил крачки на север. И бързо спрял, за да похапне. Защото хлябът му парил....
Това е легендата за името на Парил - малко селце, приютено в подножието на Славянка планина, почти опираща в южните склонове на Пирин. Река Буровица преминава през землището му и се влива като десен приток на р. Мътница, и оттам – в река Места.
Днес в Парил живеят 8 души, навестяват го и още двайсетина, идващи в почивните дни да нагледат градините си – с чушки, домати, картофи.
Село Свежен се намира в Сърнена Средна гора и отстои на 60 км от Пловдив, и на 31 км от общинския си център Карлово. Историята му започва от 14-и век. Легендите казват, че е основано от болярите на цар Иван Шишман след падането на България под турско робство. Те са първите заселници тук, в гънките на планината, на 720 метра надморска височина. Според една от версиите Кера-Тамара, наричана също Мара, сестра на Иван Шишман, била дадена на султан Мурад. Защо ли?
Някога населението на едно малко балканско селце промивало златоносен пясък. Доходно било, дълги години с това се препитавали хората, а и така плащали данъците си на империята. Пък и лесно било - реката минавала през селището им. И постепенно, от думите "злато", златар" започнали да наричат селцето - Златарица.
Това е най-популярната версия за произхода на името на Златарица. Градът е център на община, състояща се от 24 населени места. Намира се в източната част на област Велико Търново, на 25 км е от старопрестолния град и попада в първите гънки на Предбалкана, което означава, че територията е почти равнинна. Тук-там е хълмиста, с ниски и средновисоки ридове. Жителите в община Златарица са около 5000, повечето от половината живеят в града, а сред останалите селища има и тип махали, в които живеят по няколко човека...
Златарица е споменавана в турски документи още през 14-и век, а е наричан през вековете и Ставрак, Златар, Златариче. Всъщност, след падането на България под турско робство част от местното население бяга и се заселва в друго балканско селце – Стеврек.
Водопадът Полска скакавица се намира в селото, което носи същото име. То е в пределите на община Кюстендил и отстои на 22 км от него. Пътищата към Село, което е основната махала, са черни, коларски, затова постоянно можете да се усъмнявате в достоверността на джипиеса, който ви праща натам. Проходими са, стига колата ви да не е съвсем ниска. Минава се през ж.п прелеза на с.Ръждавица и посоката все нагоре води към табели „водопада". Някои са поставени на земята и трябва да внимавате, за да не ги подминете.
Жителите на селото са около 1200. Но имат изключителното основание да се гордеят с историята му. Защото в землището им са открити останки от така нар. „глинобитни жилища”, които показват, че живот тук е имало преди 7000 години! Тези примитивни домове на някогашните обитатели са открити при археологически разкопки и се намират на 3км от центъра.Но интересното е, че са направени възстановки, които могат да се видят в откритата експозиция в двора на читалището. Двете жилища са с дължина между 7-10 метра и височина 3,5 -5 метра. Изградени са от глина, примесена с плява, а покривите са от тръстика и слама.Някогашните жители от меднокаменната епоха са сътворили в жилищата си и пещ, а във вътрешността са открити около 180 предмети на бита. Входовете са били на юг, а под всяко е съществувала яма, вероятно за съхранение на житото. Имали са и малки прозорци, покривани с тънка ярешка кожа, за да влиза през нея светлина.
Уникална часовникова кула, мостове, тепавици, църквите в манастира „Св.Четиридесет мъченици”, в с.Врачеш, в Ботевград...Вуно Марков е името на техния строител – самоук майстор, наричан местния Кольо Фичето. Часовниковата кула, намираща се в центъра, отдавна се е превърнала в символ на селището, познато днес под името Ботевград... Първите заселници по тези земи са отпреди 7000 години.
Доказват го случайно намерени археологически находки, датирано от онова време. По-късните обитатели са траки, предполага се, че са от племето трибали.
На 5 км западно от гр.Шипка, в подножието на Стара планина, се намира село Ясеново. Любопитното в местоположението е, че е тясно и дълго – както го определят местните жители. Дължината му е 3 км, а широчината в тази равнинна част – 1 км. В около 300 къщи живеят към 800 човека, представляващи няколко етноса – българи, турци, българомохамедани, цигани...Как се е получило ли?
До 1903г. селото носи турското наименование Химитли, доминирано изцяло от този етнос. Постепенно в пределите му се заселват и доста български семейства, първите от които идват от Тревненско. През 50-те години на миналия век турците започват да продават къщите си, купувани предимно от българи.
Казват, че двама братя преминали някога от Сърбия в България. Единият бил ловец, а другият – рибар. Тръгва първият из гората, уцелва елен, който пък в бягството си го завежда до една местност. Там открива стара църква и решава, че това е знак Божи и че трябва да се засели със семейството си край нея. Така, според легендата, възниква Горни Лом....
Габрово е разположен по поречието на Янтра и на нейните притоци – Сивек и Синкевица, като общата дължина на трите реки в пределите на града е 22 км. Намира се и в северното подножие на така нар. „Шипченски Балкан”. Отстои на 220 км от София, на 150 км от Пловдив, на 46км от Велико Търново, на 274 от Варна и на 48 км от Казанлък.
В центъра, до единия от десетте моста, съвсем в реката, се издига огромната фигура на Рачо Ковача. Символът на града.Някога, при падането на България под турско робство, за да спаси деветте си сина от палежите и погрома в столицата Търново, болярката Божана ги повежда из дебрите на Балкана.
.JPG)
На територията на община Рила се намират най-големият в България манастир - Рилския, принадлежалият към него метох “Орлица”, църквата “Св.Архангел Михаил”. В началото на 10-и век наоколо е творил чудесата си Иван Рилски. В църковната и народната ни памет той е велик отшелник, пустинник, лечител, чудотворец..Впрочем, на десетина километра от гр.Рила, в посока към манастира, вляво от пътя се издига огромна скала. Върху нея отдалеч си личи кръст.
.JPG)
Село Кутела се намира на 1200 метра надморска височина, в Преспанския дял на Западните Родопи. Закрилят го отгоре върховете Гарваница, Вълчи дол, Курбан Ери („Св.Иван”), в чиито южни скатове са се приютили къщите му, и Преспа (2001 м), в чието подножие е едноименната хижа
Асеновград се намира на 19 км от Пловдив и на 175 от София. Няма друг град на територията на България, в който да се издигат 42 параклиса, 9 църкви, 4 манастира. На 8 км от центъра е Бачковската света обител, а на 12, в посока Първомай – Араповският манастир „Св.Неделя". Достатъчен повод за определението – „Българският Йерусалим". Така го наричат, а в града живеят около 60 000 души...
През Античността Павликени съществува в пределите на Никополис ад Иструм - град, построен през 102г. от н.е.,в чест на победата на римския император Траян над даките. Останките му, на 20 км северно от Велико Търново, се издигат възстановени в близост до с.Никюп. На още 20 км е Павликени.
Територия, през която някога са преминавали важни за Римската провинция Мизия пътища. От Нове/Свищов/- на юг, от Мелта/Ловеч/- към Одесос/Варна/. И на този кръстопът,според специалистите, Павликени някога е имал изключително важно значение.
В последните разклонения на Влахина планина се намира едно малко селце. Нарича се Цървище и е в пределите на община Кочериново, Кюстендилска област. То има 3 махали – Оревица, Българец и Заячка, отдалечени на различно разстояние от центъра, от мястото, което някога са назовавали „мегдан".До Цървище се стига по един-единствен начин – при с.Мурсалево, намиращо се на пътя Дупница-Благоевград, има отбивка вдясно, през моста над р.Струма.
Община Вършец е една от най-малките в страната. Населението й е около 9600 души, живеещи в седем села и града-административен център. Разстоянието от столицата до него, през прохода Петрохан, е 98 км, а през Искърското дефиле – 86. На 16 км северозападно е Берковица, на 30 км източно – гр.Враца. На 30 км отстои и Монтана. В близост са Природен парк „Врачански Балкан", резерватът Змеюва дупка, пещерата „Леденика", Клисурският манастир...
Град Вършец е разположен в долината на р.Ботуня, в пределите на Западна Стара планина. От западната му страна са селата Спанчевци, Драганица и Черкаски, северно е Стояново, а на североизток са Горно и Долно Озирово, Горна и Долна Бела речка. В пределите на самия град отдавна е влязло Зеножене, превърнало се в квартал на селището, в което живеят около 7000 души. Отсреща, от 1785 метра, наднича величав връх....
По средата на пътя между Сливен и Котел, точно на 25 км от двата града, се намира село Ичера. Река Малка Луда Камчия минава през него, а падината, оградена от гори. в която е възникнало някога селището е, разбира се, в пределите на Стара планина. Някога жителите са наброявали 3000. Днес са не повече от 170...
Според преданията – името означава „свечеряване, стъмняване". Според друга версия идва от „сикера". Смята се, че когато прабългарите са завладели тази територия и са основали държавата ни, селото е попаднало в гранична зона. И по време на преговорите с Византия се е наложило да бъде споменато името, за да бъде узаконена принадлежността на селището. И по езиковите особености на тогавашните ни предци, то е звучало като „ичера", идващо от „сикера"...
.jpg)
Открий Скандало – едно прекрасно българско село.jpg)
Знаеш ли, че?
Някога две малки момчета пасли добитъка си на голяма поляна. Не щеш ли, от небето се спуснал орел. Достигнал той над децата и животните, повъртял се гордо отгоре, спуснал се още в ниското. И изведнъж... паднал! Затичали се бързо момчетата към него, искали да му помогнат, но – що да видят?! Огромна змия, увита около гърне с жълтици, го клъвнала с отровата си и го погубила. Измъкнала се тя сред храстите, а децата прибрали гърнето и го занесли на тогавашния кмет. Казвали му Михо Гълъба...Тази легенда е част от неписаната история на малко селце, носещо името Скандало.Искаш ли да научиш?
Знаеш ли, че?
Има едно малко българско селце, намиращо се в Западна България, в Кюстендилска област. Шишковци. Според едно предание, първият му заселник бил дебел човек ,, известен като „Шишкото", от където идва и името на селището. Има обаче и по-красива легенда, свързана с историческото му минало.
Сълзите по време на погребение са събирани в "лакримарии"... Това са съдчета, поставяни вътре, в гробницата, заедно с други дарове на опечалените близки.За да засвидетелстват обичта и уважението им към този, когото са изпращали във вечния му път. Независимо дали се е ползвал от покровителството на Асклепий, Хигия и Телесфор....Съдчетата са наредени в Археологическия музей в гр.Хисаря.
в село Шумнатица се е сгушило в Източните Родопи. Намира се на 3 км от общинския си център – село Кирково, Кърджалийска област. Любопитното в местоположението му, е, че то е последната българска точица на картата ни. Защото от другата страна на граничната бразда, на няколко километра отвъд баирчето отстои турският град Лозенград. На 2 км от Шумнатица, наричано до 1934г. Фъндаджик, е село Априлци. Двете заедно съставляват обедино кметство, а жителите им,съответно, са 155 и 560.
