.JPG)
На 10 км от град Русе, в поречието на река Русенски Лом, се намира един уникален манастир. Наричат го Басарбовски – на името на селото, в чието землище се намира. Той е единственият у нас действащ скален манастир, обявен през 1978г за археологически паметник на културата от местно значение. Свята се, че най-старата част от историята му е свързана с периода на Второто българско царство – 12-14-и век. Време, в което цялото така нар. Поломие е било населено с исихасти, т.е. било е удобно за отшелнически живот. Според едно предание първият търновски патриарх, Йоаким I, канонизиран за светец, е обикалял по тези места, за да наставлява монасите в практиките на Света гора. Приема се, че светата обител води началото си от 12-и век, като се знае, че местността е била владение на цар Иван-Александър и неговия тъст Иванко Басараб..JPG)
По време на османското робство манастирът потъва в забрава, но през 15-и век е споменат в турски регистри с името Басарба – като селото, в което днес живеят около 1300 души. Според изследване на историка Пламен Павлов Теодора, съпругата на цар Иван-Александър, е била първия ктитор, а името на обителта е било „Св.Теодор Тирон и Теодор Стратилат”.
Манастирът Св.Троица" е смятан за най-големият женски манастир в Югоизточна България. Познат е като Устремски, защото се намира на 2 км северозападно от село Устрем, в Сакар планина. Но го наричат и Вакъфски, защото до 1934г селището е носило името Вакъф. Реката, който минава покрай светата обител, разбира се, е позната като Манастирска...
Смята се, че в днешния си вид е строен в средата на 18-и век. „Първоначално имало малка дървена църква. В края на 18-и век в пещерата наблизо намирали убежище народните хайдути: Индже войвода, Христо войвода, Кара Кольо и др.
Манастирът „Св.Великомъченик Георги“ в Хаджидимово се намира се на едно възвишение над града, на 15 км южно от град Гоце Делчев и на 15 км от гръцката граница, близо до Граничния пункт „Илинден“. Знае се, че някога по тези земи е покръстена първата в Европа християнка – Света Лидия. Историята на светата обител е стара, дължаща се и на тази близост. Но поради трагичната съдба на Родината ни през вековете, е останало само устно предание. А то е, че когато турците завземат нашите земи, разрушават съществуващия на това място манастир. Смята се, че пак е възстановен и после пак – опустошен. Но по-новата му история започва преди 150 години, когато Св.Георги се явява няколко пъти на местен човек, Атанас, и го кара да дойде на това място и да го изрови от земята. Тогава Хаджи Димово е било от две селца – Долна Сингартия и Горна. Той бил от Горна.
В началото на 17-и век в Искърското дефиле е съществувал манастирът „Успение Богородично". Бил е в пределите на имението на местен владетел. Разбира се, в условията на турското робство съдбата му е била да претърпи разрушаване и дълга забрава. Оцеляла е църквата, носеща името на обителта, за която се знае, че е осветена през август 1602г., когато игумен е бил отец Агапий, с помощник – протопоп Найден. Те са били и сред основните дарители за изписване на иконописта, която е наситена с много индивидуални образи и събития от живота на Христос. Строежът на църквата е бил съгласно изискванията на тогавашната власт – да бъде вкопана в земята, за да не може да дразни поробител, качен на кон. Знае се, че към края на 18-и и началото на 19-.и век в двора на манастирския комплекс е съществувало църковно училище, в което е преподавал отец Урош.
Имал е заслуга за изографисването на храма, заедно представители на Зографската или Самоковска школи. Още при създаването си манастирът не е имал звънарница или камбанария, а сега издитащата се е изградена през 2005г. На 3-и март същата година за първи път тя е огласила със звъна си Искърското дефиле.
На територията на община Рила се намира най-големият в България манастир- Рилският, носещ името „Успение на Пресвета Богородица". Той е на 1147 метра надморска височина, в пазвите на Рила планина. В началото на 10-и век наоколо е творил чудесата си Иван Рилски. В църковната и народната ни памет той е първият монах-отшелник, наричан още пустинник, лечител, чудотворец.
.Смята се, че именно той е основоположникът на светата обител – през втората четвърт на десетото столетие. Впрочем, на десетина километра след гр.Рила, в посока към манастира, вляво от пътя се издига огромна скала. Върху нея отдалеч личи кръст. Според легендата – Светецът има заслугата христовият знак да е точно там. За да възвеличава през вековете православната ни вяра, на която той е бил ревностен защитник.
Манастирът – център на „книжовната реформа“ или Университет На няколко километра от Велико Търново се намира манастирът „Света Троица”. Познат е и под името Патриаршески. Смята се, че негов основател е Теодосий Търновски, а според друго предание тази обител се свързва с името на Патриарх Евтимий, който го е превърнал по-късно в книжовна школа. Първоначално, след пристигането си тук от Атон през 1371г, той, Евтимий, се заселил край някаква пещера, а по-късно, с прииждането на неговите ученици, разрастването на манастира било вече неизбежен факт. Постепенно в сградите му дошли от Килифаревския манастир доста преписвачи, книжовници и преводачи на богослужебни книги.
Манастирът открит в едно видение.
„Св. Дух“ е един от манастирите на Годеч. Тази монашеска обител е строена през Средновековието, липсват обаче писмени източници, които да сочат летоброенето й. Имала е същата съдба, както повечето храмове през турското робство – опустошавана, събаряна, обругавана, изчезнала, забравена през вековете. Появила се е отново по странен начин...
На 4 км от южно от гр.Пловдив, в подножието на Родопите се намира село Белащица. Надморската му височина е 500 метра. А го обграждат селцата – Марково, Брани поле и Брестник. В региона си е известно с чистия си въздух, с чудесните си вина и с вкусните си череши. 
В югоизточния край на Белащица, покрай р.Безименна се намира красива местност, наричана – „Чинарите”.
Преди години непозната мирянка решава да напише книга за един манастир. Да опише съграждането му, годините на развитие, неизбежните за турското робство опожарявания, поредните съзиждания и укрепване…Избира си тя една икона, рядко срещана, с лика на Христос на нея. Снима я, проявява фотоса и що да види?! На ръката на Господ - 13 свещи горят!!! Решава, че е чудо… Това е истина, примесена с легенда – за историята на Девическия манастир “Въведение Богородично”. Намира се точно на пътя, почти в центъра на малко селце. Батошево. То има около 850 жители, а местните жители помнят, че в пределите му са намирали подслон знатни революционери, между които - Васил Левски и Цанко Дюстабанов.
Царският манастир или къде се пази календара на българите ?
В пределите на гр.Велико Търново се намира манастир, който е възникнал в края на 12-и век, след освобождаването на България от византийско робство. Съградили са го царете от династията Асеневци и постепенно започнали да го наричат „царски”. Цар Иван-Асен II го ползвал и като своя резиденция, и като място за своите молитви. Самият той, според преданието, наредил да бъде
Света обител създадена в началото на Второто българско царство.Басарбовският манастир се намира на 10 км от град Русе – в поречието на р. Русенски Лом. Той е единственият действащ скален манастир в България, обявен през 1978 г.за археологически паметник на културата от местно значение. Историята му е стара и пребогата и в нея особено важно място заемат преданията и легендите, фактите и чудесата, случили се там в годините назад...
Преображенският манастир „Св.Преображение Господне" се намира на 6 км северно от Велико Търново – в красивия пролом на р.Янтра, лъкатушеща по пътя си към Дунава. Ако пътувате от старата българска столица към Русе, светата обител е отляво. А вдясно, горе, над скалите, сякаш е кацнал друг манастир - Патриаршеският.Старите източници сочат, че Преображенският манастир, който в момента е мъжки, е строен през 11-и век, като метох на Ватопедския в Света гора. Разцвет, а и автономност, е получил по времето на цар Иван Александър. И, според легендите, негови ктитори и закрилници през втората половина на 14-и век са били съпругата и синът на този наш владетел – царица Теодора-Сара и Иван Шишман. Затова е наричан още Шишманов манастир, а също и Сарин....
Прочети още: Преображенският манастир „Св.Преображение Господне”
Един от манастирите в България е много странен. Защо ли? Защото не отговаря на обичайната представа за външен облик. Липсва традиционната ограда и двор. Не се виждат около храма постройките, приютяващи служещите на Бога монаси. А му липсва и богатата история на миналото.В него не са се писали богослужебни книги. Не е строен върху основите на старо тракийско светилище или върху средновековна византийска базилика. Не е разрушаван, опожаряван и възстановяван през вековете на турското робство. Но пък е плод именно на него. По-точно - на края му... 
Араповският манастир - един от манастирите, влизащи в състава на т. нар. „Български Йерусалим” .
Араповският манастир е един от малкото в България, които са разположени в равнина. Намира се на 12 км от Асеновград, по пътя към гр. Първомай,
в подножието на извисяващите се Родопи. Той е в землището на село Златовръх, Пловдивска област, и е един от манастирите, влизащи в състава на т. нар. “Български Йерусалим”. Прозвище, с което е известен градът, близо до Асеновата крепост. Впрочем, Арапово е и старото име на с. Златовръх.
Вълшебна вода, звън на грошове и конски копита...
Румен Стоичков
Една от дъщерите на валията на Плевен – Осман паша,
била сляпа. Опитвал се всячески баща и да я излекува. Но минавали годините, а той все не успявал. Срещнал веднъж една стара кадъна, оплакал и се, а тя му рекла: „Ще отидеш в дола с големите дървета, при кайнака (извора) и там тя ще се оправи. Но трябва нещо да обещаеш – да сториш добро, ако дъщеря ти се излекува...“. Речено-сторено.
