Манастирът Св.Троица" е смятан за най-големият женски манастир в Югоизточна България. Познат е като Устремски, защото се намира на 2 км северозападно от село Устрем, в Сакар планина. Но го наричат и Вакъфски, защото до 1934г селището е носило името Вакъф. Реката, който минава покрай светата обител, разбира се, е позната като Манастирска...
Смята се, че в днешния си вид е строен в средата на 18-и век. „Първоначално имало малка дървена църква. В края на 18-и век в пещерата наблизо намирали убежище народните хайдути: Индже войвода, Христо войвода, Кара Кольо и др.

През 1812г.Христо войвода приел монашеството под името Хрисант. Църквата е построена през 1836г и е една от най-просторните манастирски църкви в България..."
Това е написано на една дървена табела, с формата на арка, която запознава всеки посетител с превратностите на съдбата, сполетяла обителта. Интересното е, че в своеобразния музей са изложени освен икони, църковна утвар, части от оръжия - и костите на загиналите Кара Кольови четници. Преданието казва, че тази защитници на народа ни по време на турското робство са имали убежище над манастира, в пещера, в така наречените днес „Каракольови дупки". В знак на признателност на това място всяка година се провежда традиционен национален събор, изпълнен с надпявания, борби и смятан за събитие в Тополоградския край. А витаещите легенди твърдят, че някъде из околността е скрито огромно имане на войводата. В манастира могат да ви покажат скривалището му, ползвано при обсада от страна на турците. Всъщност, поради всичко това той е наричан още и Хайдушки манастир. А в ония далечни години в околността гората е била много гъста и народните ни поборници, сред които са и Кара Стоян, Гарабчи Георги, Кара Добри и Ангел войвода, успешно са се криели там – в близост до главния път, водещ към Одрин.
Според една от теориите манастирът е възникнал още през 11-12 век, по времето на исихазма и при царуването на Иван Александър. Бил е в западна посока от днешното му място, но през тежките робски години е бил разрушен и постепенно западнал. Но в средата на 18-и век отново започнал да съществува, а средства за възстановяването му давали именно бродещите из Сакар хайдути – Индже, Кара Кольо и Христо войвода. Местна легенда казва, че когато Индже бил ранен някъде в Странджа планина, Кара Кольо го пренесъл тук, лекувал го и оттам двамата заминали за Молдова, където се смята, че са намерили смъртта си...
Манастирът „Св.Троица" си е в автентичен вид, с изключение на новото крило, пред което се влиза и за което се знае, че е изпепелено в голям пожар през 1951г. Църквата е вляво от входа, едноабсидна, трикорабна, безкуполна, съградена с големи камъни. Тя е вградила в пределите си спомен за предхождащата я „Св.Св.Петър и Павел", върху чиито основи е издигната. Иконостасът е измайсторен по подобие на този, стария. Впрочем, смята се, че Христо войвода има основната заслуга за възстановяването на манастира в началото на 19-и век. „Последният на старини се посветил на пост и молитва. С помощта на другарите си хайдути той построил под пещерата „Св.Петър" малка черквица, която бързо се развила в днешния манастир „Св.Троица". Христо войвода бил ръкоположен за игумен под името Ктитор Хрисант и умрял през 1813 година, според легендата..." Това пък е записано на табела, окачена в малка ниша, под която, в красив остъклен сандък, са изложени костите на Каракольовите четници. Над него са поставени паметни плочи, сред които и тази на поборника-игумен. Надписът пък носи авторството на Научно археологическо дружество „Долмен", Тополовград.
Пред църквата е построена уютна беседка, а над нея сянка й правят красиви борове. Наблизо е старата тричучурена чешма, точно под двуетажната монашеска сграда, даваща приют и на идващи тук миряни. За среща с Бога и с историята на един приютил се в пределите на Сакар планина манастир. Устремския „Св.Троица", наричан още Вакъфски и Хайдушки....